Александър Велики- Царят на Македония
Александър Велики е може би най-драматичната фигура в историята и неговите постижения и личност остават източник на възхищение. Истинските факти от живота му са наситени с толкова драматизъм, че около името му възникват десетки легенди. Неговата амбиция явно е била да стане най-великият воин на всички времена и той очевидно заслужава това определение. Като индивидуален боец в него се съчетават способност и мъжество. Като пълководец той е ненадминат и в единайсетгодишните бойни действия не е изгубил нито една битка.
Наред с това той е интелигент, учил при Аристотел, и поклонник на поезията на Омир. Давайки си сметка, че хората от негръцки произход не са непременно диваци, той проявява много по-голяма далновидност от повечето гръцки мислители по онова време. От друга страна, той е изненадващо късоглед в политиката. Макар постоянно да излага на опасност живота си в битките, не се е погрижил да определи свой наследник и това довежда до бързото разпадане на империята му след неговата смърт.
Александър е известен с обаянието си и обикновено проявявал изключително благородство и милосърдие към победените врагове. От друга страна, бил влюбен в себе си и се случвало да бъде жесток. Веднъж в пиянска свада убил един от най-близките си помощници — Клейт, който бил спасил живота му.
Александър е оказал огромно въздействие върху своето поколение
Както Наполеон и Хитлер, Александър е оказал огромно въздействие върху своето поколение. Но влиянието му няма обхвата на тяхното по простата причина, че средствата за пътуване и съобщения по онова време не са му дали възможност да се разпростре в по-големи предели.
В крайна сметка най-важният резултат от Александровите завоевания е, че създават близък досег между гръцката и средноизточната цивилизация, от което и двете култури се обогатяват. По времето на Александър и непосредствено след него гръцката култура прониква бързо в Иран, Месопотамия, Сирия, Юдея и Египет; преди него тя също е навлизала в тези райони, но много бавно. Освен това Александър разпространява гръцкото влияние в Индия и Средна Азия, където то изобщо не е достигало преди него. Но това културно влияние в никакъв случай не е едностранно. По времето на елинизма (столетията непосредствено след Александър) източните идеи — по-конкретно религиозните — навлизат в гръцкия свят. И тъкмо тази елинистична култура — предимно гръцка, но със силен източен привкус — в края на краищата достига Рим.
По време на завоеванията си Александър основава повече от двайсет нови града. Най-прочутият от тях е Александрия в Египет, който скоро се превръща в един от най-красивите в света и във важно научно и културно средище. Някои други като Херат и Кандахар в Афганистан също стават забележителни градове.
Александър Велики, Наполеон и Хитлер, изглежда, са доста близки по влияние. Но оставаме с впечатлението, че при вторите двама то е по-краткотрайно. Александър е малко по-напред от тях, въпреки че краткосрочното му въздействие отстъпва по обхват на тяхното
