Боровинка
Изкачите ли се във високите райони на Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Западна и Централна Стара планина, Осогово и другаде, дори и през зимата, и разровите ли снега под краката си, ще откриете едни ниски храстчета, високи от 30 до 50 см. Ако разтърсите снега от тях, ще забележите, че листата им са се запазили. Това е червената боровинка (кокуз). Ще я намерите най-лесно в иглолистните и буковите гори. На други места ще забележите пак такива храсти, но без листа. Защото в диво състояние у нас се срещат главно четири вида боровинки — червени, черни, сини и Странджански. Вечнозелени са листата само на червените боровинки. На останалите видове те опадат през зимата.
Листата на боровинките са малки, почти без дръжчици, светлозелени, по края назъбени, с елиптична форма. Цветовете на боровинките се появяват в края на пролетта (май). Те са дребни, двуполови, снабдени с къси дръжчици. Имат нежен синкавобял цвят с розов оттенък. При червените боровинки те са събрани в изправени гроздовидни съцветия, а при другите видове са разположени единично.
Плодът на боровинката
Посетите ли тези места към края на август, непременно ще изпитате удоволствието да вкусите от плодовете (боровинките). Те имат приятен сладникав, възкисел вкус. Дребни са, имат цвят, който отговаря на наименованието им, и са покрити със синкав налеп. Плодът на черната боровинка е топчеста сочна ягода с черен цвят, на синята — малка синкава крушовидна ягодка, на червената — червена, леко удължена топчеста ягодка, малко по-дребна от тези на останалите видове боровинки.
Всеки плод съдържа 4 до 6 дребни семенца. Отначало плодовете са твърди, а след сланите стават меки, със сочна вътрешност. Но на Витоша, пък и другаде в страната, може да се срещне един вид червена боровинка, която има брашнесто, съдържание и узрява по-късно.
Събирането на боровинките става с помощта на боровин-коберачки или ръчно, и то в сухо, слънчево време, след като узреят. Плодовете са богати на захари, минерални вещества, органични киселини, пектин, витамин А, С и др.
