Гущер
Докато го видиш, изчезва, така мигновено се шмугва в храстите. И гущерът, както змията и костенурката, е влечуго, но каква разлика в скоростта на движенията им. Тялото му е покрито с рогови плочковидни люспици, които предпазват кожата му от нараняване, ожулване и отъркване, особено при влаченето на тялото му по твърдата земя.Най-големият наш гущер е зеленият. На дължина достига до 0,5 м, но почти 2/3 от тялото заема дългата му опашка. Той е ярко зелен, със синя гушка и бледожълт корем (младите зелени гущери са кафеникави с две светли надлъжни ивици по гърба).
Неговото жилище е или изоставена дупка на някоя полска мишка или сам си я изравя, а понякога почива и в хралупа на дърво. Както всички гущери и той обича да се припича на слънце, но гледа да е близо до жилището си или купчина камъни, клони и пр., за да може веднага да се скрие при появяване на опасност.
Храни се със стоножки, паячета, мокрици, но най-много с насекоми — скакалци, щурци, бръмбари и пр., а дори и с по-дребни гущерчета.
Женският гущер снася 10 до 20 бели ципести яйчица
Женският гущер снася 10 до 20 бели ципести яйчица. Те се излюпват от слънчевата топлина и от тях излизат малки 7-8-милиметрови гущерчета, които се пръсват веднага наоколо и заживяват самостоятелно.Наесен гущерът се скрива в своето подземно скривалище, въвира се по-надълбоко и изпада във вцепенение (летаргия). Така той спи зимния си сън до пролетното раззеленяване.
Ливадният гущер
Ливадният гущер е подобен на него, но е по-дребен — дълъг до 30 см с опашката. Среща се по ливади, поляни, пасища и затревени открити места. Той е пъстро зеленикав, особено мъжкият пролетно време има много ярка окраска. Младият гущер има отгоре 3 светли надлъжни ивици, оградени с по-тъмни. Много често, тъкмо сме го хванали и в ръката ни остава само неговата откъсната опашка, а той избягва. Така в природата гущерът спасява живота си. След това опашката му отново пониква, но люспите и са оцветени в друг цвят. По припечните скалисти места живее още по-малкият скален гущер. Той е сив и отгоре с черни шарчици, наредени като „рибена кост“.
