Луи Дагер и фотографирането
Няма изобретение, което да е резултат само от работата на един-единствен човек, така че по-раншните усилия на много хора са подготвили пътя за постижението на Дагер. Тъй наречената камера обскура (устройство, подобно на съвременната камера, само че без филм) е създадена най-малко осем столетия преди Дагер. През XVI век Джироламо Кардано прави важна стъпка напред, като поставя лещи в отвора на камера обскура. Това я прави интересен предшественик на съвременната камера; но понеже произведеният от нея образ няма никаква трайност, камерата на Кардано едва ли може да се смята за фотография. Друго важно откритие прави в 1727 г. Йохан Шулце, който забелязва, че сребърният нитрат е чувствителен към светлината. Той използва това, за да създаде няколко краткотрайни образа, но не преследва целта си докрай.
Предшественикът, който стига най-близо до Дагеровото изобретение, е Никефор, станал по-късно негов съдружник. Около 1820 г. Никефор открива, че юдейският битум, вид черна смола, е чувствителен към светлината. Като съчетава това светлочувствително
вещество с камера обскура, Никефор успява да произведе първите в света фотографии.
Ето защо някои смятат, че Никефор трябва да бъде признат като откривателя на фотографията. Обаче неговият начин е съвсем непрактичен, тъй като изисква деветчасово експониране и дори тогава резултатът е доста мъглява снимка.
При дагеротипията образът се отбелязва върху плака
При дагеротипията образът се отбелязва върху плака, намазана със сребърен йодид. За експониране са нужни петнайсет до двайсет минути, което прави този метод, макар и тежък, удобен за практическо приложение. Две години след като Дагер огласява своя начин, други хора предлагат леки видоизменения: като светлочувствителен материал към сребърния йодид се прибавя сребърен бромид. Тази малка промяна води до важен резултат — съкращава решително времето за експониране и прави практически възможно да се произвеждат фотографски портрети.
В 1839 г. малко след като Дагер е оповестил изобретението си, английският учен Уилям Хенри Фокс Талбът обявява, че е разработил различен метод за фотографиране, който включва изваждане първо на негативи, както това става днес. Заслужава да се отбележи, че Талбът е направил своите фотографии в 1835 г., две години преди първата дагеротипия. Талбът, който се занимава с още няколко проекта, не е намерил за необходимо да продължи незабавно фотографските си експерименти. Ако беше го сторил, вероятно щеше да разрабти годно за продан фотографско устройство преди Дагер и днес щеше да бъде смятан за откривателя на фотографията.
През годините след Дагер и Талбът има огромни подобрения във фотографията: мокри плаки, сухи плаки, ролков филм, цветна фотография, кинофилми, полароид и ксерография.
Въпреки че много хора са участвали в създаването на фотографията, Луи Дагер е с най-голяма заслуга. Преди него няма реална фотографска техника, докато дагеротипията е практична и скоро намира широко приложение. Освен това неговото добре разгласено изобретение дава стимул за по-нататъшното му подобряване. Вярно, днешната фотографска практика е много различна от дагеротипията; но дори да я нямаше, дагеротипията пак би ни дала приложим фотографски метод.
