Махатма Ганди

Вярно е, че методите на Ганди — гражданско неподчинение без употреба на сила — успяха да убедят англичаните да напуснат Индия. Но някои смятат, че Индия щеше да извоюва независимостта си и по-скоро, ако бе прибягнала до насилието. Тъй като не сме в състояние да решим дали Ганди е ускорил, или забавил този процес, може би е уместно да направим извода, че крайният резултат от неговата дейност — поне в тази насока — е по-скоро незначителен. Освен това Ганди не е основателят на движението за независима Индия (Индийският национален конгрес е създаден още в 1885 г.) и не е главният политически фактор по времето, когато Индия най-после получи независимост.

Голямото значение на Ганди се състои в това, че той проповядва ненасилие. Неговите идеи, разбира се, не са съвсем оригинални: самият той е заявявал, че ги е почерпил от произведения на Торо и Толстой, от Новия завет и от разни индуски писмена. Не може да има съмнение, че политиката на Ганди, ако бъде възприета универсално, ще преобрази света. За съжаление, не е така дори в самата Индия.

Трябва ли да стигнем до извода, че философ като Ганди се е провалил напълно? В наши дни това изглежда вярно; но не бива да се забравя, че четирийсет години след смъртта на Христос интелигентният, добре информиран римлянин несъмнено би стигнал до извода, че Исус Назарянина е „провал“ — ако изобщо е чувал за Исус! А и никой не би могъл да предвиди в 450 г. пр. Хр. колко влиятелен ще се окаже Конфуций. И все пак, ако съдим по събитията след всички тези години, Ганди заслужава да бъде споменат в тази класация само в знак на уважение.