Сърнела
Сърнела може да се срещне почти навсякъде у нас — и в равнините, и в планините. Расте еднакво добре както в широколистните и в иглолистните гори, стига да са разредени и по-светли, така и по полянките сред тях. Ще я видим също из сечищата, в окрайнините на горите, та дори и по обраслите със стари върби места край реките.
Сърнелата е същински великан сред нашите гуглести гъби. Понякога става голяма почти колкото детско чадърче. И е истинска красавица. Гуглата и отгоре е на пъстри шарки, подобни на зимната окраска на козината по гърба на млада сърничка. Заради това е наречена сърнела. Тя е с белезникава до сивокафява кожица, но е с няколко правилни кръга от разнищени като парцалчета по-тъмни люспи върху нея. На долната страна гуглата на сърнелата е с многобройни широки гъсто лъчевидно разположени бели пластинки. Бяло е и цялото месо на гъбата.
Дръжката, върху която е разтворена като чадърче гуглата на сърнелата, е висока и стройна като колонка, но е куха. В основата тя е задебелена подобно на луковица, а към върха постепенно изтънява. При пролетните гъби дръжката на сърнелата е изпъстрена с многобройни по-тъмни напречни ивички и наподобява тялота на смок, а при гъбите, които се развиват през есента, е почти чисто бяла.
Дръжката на сърнелата се отличава с още един характерен белег. Към горния си край тя има пръстен с двоен и назъбен ръб, който е подвижен.
Сърнелата няма двойници
Сърнелата няма двойници, макар че има и друга гъба с подобно име. Това е сърненката. И тази гъба е наречена така заради цвета на гуглата, по който напомня пъстрата лятна окраска на козината на млада сърничка. Но с това привидната прилика между сърнелата и сърненката свършва. А различията между тях са много. Преди всичко долната страна на гуглата на сърненката цялата е осеяна с дълги меки шипчета.
Сърнелата е една от любимите гъби на гъбарите. И всеки от тях може да посочи по няколко рецепти за приготвяне на вкусни ястия от нея. Печена, пържена или изсушена, тя не губи наситения си гъбен аромат, нито хранителните си качества.
