Франсиз Бейкън – първият модерен философ
Можем спокойно да кажем, че Франсиз Бейкън е първият наистина модерен философ. Широките му възгледи са светски, а не религиозни, макар да е вярвал в Бога. Предпочита здравия разум пред предразсъдъците, емпиризма пред схоластиката. В политиката е повече реалист, отколкото теоретик. А колкото до класическото знание и голямата му литературна вещина, те са насочени с разбиране към науката и техниката.
Макар и правоверен англичанин, погледът му стига далеч зад границите на собствената му родина. Той различава три вида амбиции и амбициозни личности:
Първите са тези, които се стремят да разширят собствената си власт в родната си страна; те са вулгарни и извратени. Вторите полагат усилия да разширят властта на своята страна и нейния авторитет между хората; това е по-достойно, макар и не по-малко себично. Но ако човек се стреми да утвърди и разшири властта и господството на човешкия род над вселената, тази амбиция е безусловно по-благотворна и по-благородна от другите две.
Въпреки че Бейкън е апостол на науката, самият той не е учен
Въпреки че Бейкън е апостол на науката, самият той не е учен, нито пък се опитва да се равнява с постиженията на съвременниците си. Той пренебрегва Нейпиър (открил по негово време логаритмите), Кеплер и дори сънародника си Уилям Харви. Бейкън правилно предполага, че топлината е форма на движение — важна научна мисъл; но в астрономията отказва да приеме вижданията на Коперник. Но не трябва да се забравя, че той не се опитва да представи пълна и точна поредица от научни закони. Напротив, стреми се да представи обзор на онова, което е необходимо да се научи. Целта на научни те му догадки е да бъдат са мо отправна точка за понататъшни разисквания, а не да дават окончателен отговор.
Франсиз Бейкън не е първият, който разбира ползата от индуктивното мислене; не е и първият, осъзнал изгодите, които науката може да донесе на обществото. Но никой преди него не е разпространявал тези виждания толкова нашироко и с такова въодушевление. Освен това отношението на Бейкън към науката изиграва голямо въздействие, донякъде, защото пише много добре, донякъде поради славата му на виден политик. Когато в 1662 г. в Лондон се основава Кралското научно дружество за разпространение на научни знания, основателите му сочат Бейкън като свой вдъхновител. Когато по време на френското Просвещение се пише великата „Енциклопедия“, важни съставители като Дидро и Аламбер изтъкват, че са се вдъхновявали от Бейкън. И ако „Новум органум“ и „Новата Атлантида“ днес се четат по-рядко отпреди, то е, защото залегналите в тях идеи са вече много широко възприети.
