яребица

Яребица

Какво е

Яребица

Можем да смятаме яребицата за братовчедка на домашната кокошка, Те наистина са сродници. Дори на някои места у нас наричат дребните безпородни селски кокошчици „ярабати“. С тази дума се означава тяхната особена окраска — земнокафеникава перушина с пръснати тук-там по-светли пъстринки като малки сламчици. Такава защитна окраска има и яребицата. Това много й помага — когато е по стърнища, ливади и поляни, тя трудно се забелязва. Мъжката яребица се отличава от женската по това, че на гърдите си има голямо чернокафяво петно във форма на подкова.

5000 продукта от Knipex на склад

Яребицата е повече “пешеходна“ птица. Тя обича да ходи, да бяга. Излита без желание, когато врагът я изненада и тя трябва да се отдалечи от него. Иначе предпочита да се крие в тревата и сред храсталаците. Крилете й са къси , затова тя не лети нито надалеч, нито на високо. Затова пък краката й са яки и силни. Тя също като кокошката обича да рие пръстта. Оттук изравя червей, оттам семенце. Съгледа ли насекоми или гъсеници, паячета или други дребни животинки, охотно ги изкълвава. Между насекомите, които унищожава, влизат и множество вредители на селското стопанство. Затова добрите стопани се радват, когато в обработваемите места се заселят повече яребици.

През зимата яребиците живеят на ята

През зимата яребиците живеят на ята. Ако някоя яребица забележи неприятел, известява   ятото; открие ли повече семенца, повиква и другите. Нощуват събрани на куп една до друга — така зимният студ  не е страшен за тях.

С избуяването на пролетната растителност яребицата си намира в някое скрито място дупчица, която й служи за гнездо. Там снася от 8 до 15 (понякога и до 24) яйца. Новоизлюпените малки яребичета много приличат на пилетата на безпородните кокошчици, но са по-дребни. При опасност майка им или баща им писукат тревожно и всички яребичета се заковават на място и заприличват на изсъхнала бучка пръст или на купчинка суха трева. Родителите им се преструват на ранени и така измамват и отдалечават неприятеля.