Александър Велики – 356 пр. Хр. — 323 пр. Хр.
Александър Велики, най-прочутият завоевател от античния свят, е роден в 356 г. пр. Хр. в Пела, главния град на Македония. Баща му Филип Македонски е бил човек с необикновени способности и прозорливост. Филип увеличава и реорганизира македонските войски и ги превръща в бойна сила от най-висока класа. Отначало той ги използва, за да покори близките райони на Северна Гърция, после се обръща на юг и завладява по-голямата част от самата Гърция. След това Филип създава федерация на гръцките градове-държави, на която сам застава начело. Той възнамерява да обяви война на обширната Персийска империя източно от Гърция; и наистина нашествието вече е започнало в 336 г. пр. Хр., когато Филип, само на четирийсет и шест години, е убит от млад благородник.
Александър остава без баща едва двайсетгодишен, но се възкачва на трона без всякакви затруднения. Филип е взел всички мерки синът му да го наследи и младият Александър вече има значителен военен опит. Бащата се е погрижил и за духовното му
развитие. Частен учител на Александър е блестящият Аристотел, може би най-великият учен и философ на античния свят.
В Гърция и в северните територии населението, покорено от Филип, вижда в неговата смърт добра възможност да отхвърли македонското владичество. Само за две години след възкачването си на трона Александър успява да усмири и двата района. И тогава насочва вниманието си към Персия.
В течение на две столетия персийците са владели огромна територия, която се простира от Средиземноморието чак до Индия. Макар Персия вече да не е на върха си, тя все още е страшен противник — най-голямата, най-мощната и най-богатата империя на земята.
Александър започва да навлиза в Персийската империя
Александър започва да навлиза в Персийската империя в 334 г. пр. Хр. Но тъй като част от войската трябва да пази владенията му в Европа, започва рискованото си начинание само с 35 000 войници — съвсем малоброен състав в сравнение с многочислените персийски войски. Въпреки липсата на числено превъзходство Александър печели редица решителни победи над персийците. За успехите му има три главни фактора. Преди всичко войската, която Филип му е оставил, е много по-добре обучена и организирана от персийската. На второ място, като пълководец Александър е гений, може би най-големият на всички времена. И третият фактор е неговото лично мъжество. Макар да насочва иззад линиите началните етапи на всяка битка, Александър предвожда лично кавалерийската атака. Това е опасно и той често е раняван. Но войниците виждат, че Александър е готов да сподели с тях опасностите, а не ги кара да поемат рискове, каквито сам не би поел. Това дава изумителен ефект върху бойния им дух.
