Александър обединява двете части на империята
В Персия Александър се занимава година и нещо с преустройство на империята и войската си. То е много съществено. Александър е възпитан да вярва, че гръцката култура е единствената истинска цивилизация, а всички негръцки народи са диваци. Това, разбира се, е преобладаващият възглед по времето на елинизма и той е бил изповядван дори от Аристотел. Но въпреки че разбива без остатък персийските войски, Александър си дава сметка, че персийците съвсем не са диваци и че всеки персиец може да бъде толкова интелигентен, способен и заслужаващ уважение, колкото и всеки грък. Ето защо на Александър му хрумва идеята да обедини в едно двете части на империята си, да създаде съвместна гръцко-персийска култура и царство, оглавявано,
разбира се, от самия него. Доколкото можем да съдим, той наистина е възнамерявал да постави на равна нога персийци, гърци и македонци. За да осъществи своите намерения, той взема много персийци в своята войска. Освен това устройва голямо празненство, наречено „Бракосъчетание между Изтока и Запада“, на което неколкостотин македонски войници биват официално оженени за азиатски булки. Макар че е женен преди това за азиатска принцеса, самият Александър се оженва за дъщерята на Дарий.
разбира се, от самия него. Доколкото можем да съдим, той наистина е възнамерявал да постави на равна нога персийци, гърци и македонци. За да осъществи своите намерения, той взема много персийци в своята войска. Освен това устройва голямо празненство, наречено „Бракосъчетание между Изтока и Запада“, на което неколкостотин македонски войници биват официално оженени за азиатски булки. Макар че е женен преди това за азиатска принцеса, самият Александър се оженва за дъщерята на Дарий.Смърт и подялба на империята
Нашествие в Индия или завладяването на Рим, Картаген и Западното Средиземноморие. Каквито и да са били намеренията му, оказва се, че нови завоевания не последват. В началото на юни 323 г. пр. Хр., когато се намира във Вавилон, Александър внезапно заболява от треска и след десет дни умира. Още не е навършил трийсет и три години.
Александър не е посочил свой приемник и скоро след смъртта му избухва борба за власт. В нея са избити майката, вдовиците и децата на Александър. Накрая империята е поделена между неговите военачалници.
Тъй като Александър умира млад и непобеден, има много догадки какво би могло да се случи, ако не беше починал. Ако беше повел войските си към земите на Западното Средиземноморие, вероятно би имал успех и в такъв случай цялата история на Западна Европа сигурно щеше да бъде съвсем различна. Но такива догадки, колкото и да са интересни, нямат връзка с оценката на действителното му влияние.
