Александър Флеминг

Александър Флеминг

Кой е

Александър Флеминг

1881 — 1955

Александър Флеминг, откривателят на пеницилина, е роден в 1881 г. в Локфийлд, Шотландия. След като завършва медицинската школа в лондонската болница „Света Мария“, Флеминг се залавя с изследвания в имунологията. По-късно, като военен лекар през Първата световна война, насочва вниманието си към инфектирани рани и забелязва, че голяма част от антисептичните средства увреждат телесните клетки дори повече, отколкото вредят на микробите. Дава си сметка, че му е необходимо някакво лекарство, което ще унищожава бактериите, без да вреди на човешките клетки.

5000 продукта от Knipex на склад
След войната се връща в болницата „Света Мария“ и продължава да се занимава с изследванията си. В 1922 г. открива субстанция, която нарича лизозим. Той се произвежда от човешкото тяло, състои се от слуз и сълзоподобна течност и не е вреден заАлександър Флеминг телесните клетки. Лизозимът унищожава някои микроби, но за жалост не и онези, които са особено опасни за човека. Това откритие, макар и интересно, няма голямо значение.

Флеминг стига до големия си успех едва в 1928 г.

Флеминг стига до големия си успех едва в 1928 г. Изложена на въздух, една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин по името на плесента (пеницилинум нотатум), която я произвежда, се оказва напълно безвредна както за хората, така и за животните.
Получените от Флеминг резултати са публикувани в 1929 г., но почти никой не им обръща внимание. Флеминг е отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от десет години това чудодейно лечебно средство остава в забвение.
Най-после в края на 30-те години двама английски медици — Хауард Уолтър Флори и Ернст Борис Чейн — попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и постигат същите резултати. После пречистват пеницилина и го изпробват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект.