Александър Флеминг- откривателят на пеницилина

Откриването на пеницилина дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици. Въпреки това пеницилинът остава най-широко употребяваният антибиотик.

Една от причините за продължаващото му господство е, че действа ефикасно срещу най-различни вредни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, червена треска и дифтерит, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, циреи, костни инфекции, пневмония, гангрена и различни други заболявания.

Друго негово предимство е голямата му безопасност. Дози от 50 000 единици пеницилин дават резултат при някои инфекции: но има случаи, когато са инжектирани 100 милиона единици дневно, без да има лош страничен ефект. Вярно, някои са алергични към пеницилина, но за повечето хора това лекарство е идеалното съчетание от ефективност и безопасност. Пеницилинът вече е спасил живота на милиони и несъмнено в бъдеще ще спаси поне още толкова, затова едва ли някой ще оспори значението на Флеминговото откритие. Разбира се, точното място на Флеминг в тази книга ще зависи от това, каква част от заслугата ще отдадем на Флори и Чейн. Смятаме, че големият дял от нея се пада на Флеминг, който е главният автор на откритието. Без него може би щяха да изминат години, докато пеницилинът бъде открит. Веднъж публикувани неговите резултати, рано или късно неминуемо щеше да се стигне до подобрена технология за производство и пречистване на пеницилин.

От щастливия си брак Флеминг има едно дете. В 1945 г. той е удостоен с Нобелова награда за откритието си, която разделя с Флори и Чейн. Флеминг умира в 1955 г.