Антоан Лавоазие- основоположникът на съвременната химия
В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво Антоан Лавоазие вече е създал първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес) съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.
Лавоазие пръв дава точен израз на принципа за съхранението на материята при химически реакции. Химическата реакция може да пренареди елементите, които дадено вещество съдържа, но нищо не се губи и крайните продукти тежат толкова, колкото и първоначалните съставки. Лавоазие настоява да се претеглят внимателно химикалите, включени в дадена реакция. Това превръща химията в точна наука и подготвя пътя за по-нататъшния й напредък.
Лавоазие има някои заслуги и за геологията и един основен, голям принос в областта на физиологията. Чрез внимателни експерименти (в сътрудничество с Лаплас) успява да докаже, че дишането в основата си е равнозначно на бавно горене. Иначе казано, хората и другите живи организми получават енергия от вътрешното изгаряне на органични вещества, като използват кислорода във въздуха, който дишат. Само това откритие — а то по значение може да се сравни с откритото от Харви кръвообращение — е достатъчно, за да осигури на Лавоазие място в тази книга. Но приносът на Лавоазие е преди всичко, че
формулира теорията за химията и поставя твърдо тази наука на верен път. Обикновено го наричат „баща на модерната химия“ и той напълно заслужава това определение.
формулира теорията за химията и поставя твърдо тази наука на верен път. Обикновено го наричат „баща на модерната химия“ и той напълно заслужава това определение.На младини Лавоазие е изучавал право
На младини Лавоазие е изучавал право. Той получава научна степен и е приет във френската адвокатура, но никога не е практикувал тази професия. Бил е активен член на Френската кралска академия на науките и на Ferme Generale, институция, свързана със събирането на данъци. Последицата от това е, че след Френската революция от 1789 г. властите се отнасят с дълбоко подозрение към него. Накрая той е арестуван с двайсет и седем други членове на Ferme Generale. Революционното правосъдие може и да не е било много прецизно, но несъмнено е било бързо. Само в един ден (8 май 1794 г.) всичките двайсет и осем души били съдени, намерени за виновни и гилотинирани. Лавоазие е надживян от съпругата си, много умна жена, помагала му в изследователската работа.
До съда била отправена молба да бъде пощаден животът на Антоан Лавоазие заради огромните му заслуги към родината и науката. Съдията отхвърлил молбата със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении.“ Доста по-близо до истината са думите на големия математик Лагранж: „Само миг беше нужен да се отсече тази глава, но може би още стотици години няма да се роди друга като нея.“
