Лавоазие

Антоан-Лоран Лавоазие

Кой е

Антоан-Лоран Лавоазие

1743 — 1794

Великият френски учен Антоан-Лоран Лавоазие е най-важната фигура за напредъка на химията. По време на раждането му в Париж (1743 г.) тази наука изостава далеч зад физиката, математиката и астрономията. Химиците са открили голям брой отделни факти, ала няма съответна теоретична рамка, в която да се вместят различните данни. Тогава погрешно се смятало, че въздухът и водата са елементи. А което е още по-лошо, ширело се пълно неразбиране за естеството на огъня. Смятало се, че всички горящи материали съдържат някакво вещество, наречено „флогистон“, което по време на горенето се отделя от тях и излита във въздуха.

5000 продукта от Knipex на склад
В промеждутъка между 1754 и 1774 г. талантливи химици — Джоузеф Блак, Джоузеф Пристли, Хенри Кавендиш и др. — успяват да извлекат важни газове като кислород, водород и въглероден двуокис. Но тъй като теорията за флогистона се възприема от всички, те не успяват да схванат естеството и значението на откритите от тях химически вещества. На кислорода например гледали като на въздух, от който е излетял всичкият флогистон. (Знаело се, че парче дърво гори по-добре при наличието наЛавоазие кислород, отколкото на обикновен въздух; и се предполагало, че е така, защото лишеният от флогистон въздух по-лесно абсорбира флогистона от горящото парче дърво.) Очевидно химията не би могла да постигне напредък, докато не бъдат правилно разбрани основни неща.

Лавоазие заявява, че флогистоновата теория е изцяло погрешна

На Лавоазие се пада щастието да събере точно отделните части на мозайката и да постави теорията върху верен път. Първо, Лавоазие заявява, че флогистоновата теория е изцяло погрешна: такова вещество не съществува. Процесът на горенето е химическо взаимодействие между горящото вещество и кислорода. И второ, водата изобщо не е елемент, а химическо съединение от кислород и водород. Въздухът също не е елемент, а е съставен главно от кислород и азот. Днес тези неща изглеждат елементарни, очевидни. Но за предшествениците и съвременниците на Лавоазие съвсем не е било така.
Дори след като той формулира теориите си и ги подкрепя със солидни доказателства, мнозина видни химици отказват да ги възприемат. Обаче във великолепния учебник на Лавоазие „Химически елементи“ (1789) така ясно са изложени хипотезите му и толкова убедително са скрепени с доказателства, че по-младото поколение химици скоро се убеждава в правотата му.
Доказал, че водата и въздухът не са химически елементи, Лавоазие влага в учебника си и списък на онези вещества, които според него са елементи. Макар че в него има някои грешки, съвременната таблица на химичните елементи по същество е разширен вариант на списъка на Лавоазие.