Антони ван Левенхук- откривателят на микробите
На Левенхук дължим не едно и две забележителни открития. Той пръв описва сперматозоидите и един от първите — червените кръвни телца. Противопоставя се на теорията за самозараждането на нисшите форми на живот и представя убедителни доказателства, че тя е неправилна. Успява да докаже например, че бълхите се размножават по обичайния за крилатите насекоми начин.
Най-голямото си откритие прави в 1674 г., когато за пръв път наблюдава микроби. Това е едно от най-великите бактериологични постижения в човешката история. В капка вода Левенхук открива цял един нов, неподозиран свят, който гъмжи от живот. Въпреки че сам той още не предполага това, този нов свят ще има огромно значение за хората. И наистина тези „микроскопични мънички твари“, които изследователят е наблюдавал, често имат власт над живота и смъртта ни. Изучавайки ги, Левенхук успява да открие микроби на всевъзможни места: в извори и локви, в дъждовната вода, в устата и в червата на хората. Той описва различни
видове бактерии, както и протозоа*, и определя техните размери.
видове бактерии, както и протозоа*, и определя техните размери.[* Протозоа (гр.) — едноклетъчни животински организми. — Б. ред.]
Откритието на холандеца ще намери приложение две столетия по-късно
Великото откритие на Левенхук ще намери практическо приложение едва по времето на Пастьор, близо две столетия по-късно. Фактически целият предмет на микробиологията остава почти недокоснат до XIX век, когато се създават усъвършенствани микроскопи. Ето защо може да се твърди, че ако Левенхук не беше съществувал и не беше направил откритията си дотогава, това едва ли би имало някакво значение за напредъка на науката. Безспорно е обаче, че той е откривателят на микробите и че благодарение на него научният свят узнава за съществуването им.
Понякога се говори, че Левенхук само по чиста случайност се е натъкнал на важно научно откритие. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Откриването на микроорганизмите е естествена последица от това, че той усърдно конструира микроскопи с невиждани дотогава качества и проявява търпение и прецизност като изследовател. С други думи, неговият успех е резултат от вещина и усилена работа — точно обратното на чистата случайност.
Откриването на микробите е едно от малкото наистина важни научни постижения, което се дължи най-вече на работата на един-единствен човек. Левенхук е работил сам. Откриването на едноклетъчните и бактериите няма предистория и — за разлика от повечето други успехи в биологията — в никакъв случай не е естествен резултат от натрупани преди това биологични познания. Този фактор заедно с прилагането на откритието му предопределят високото място на Левенхук в тази книга.
