Бивол
Домашният бивол и досега има диви сродници в тропическите гори на Южна Азия и в Африка. Той произлиза от индийския бивол и е бил опитомен вероятно преди около 5 хилядолетия. В Индия дивите биволи живеят в джунглите край реки и блата и предпочитат да се хранят с водни и крайбрежни растения. Те пасат обикновено през нощта и призори, а щом изгрее слънцето, се отправят към водата. До вечерта прекарват потопени в нея.
Докато домашното говедо е забравило много от дивите си привички, биволът ги е запазил. Той не се доверява на непознат човек,
но много добре познава стопанина си и членовете на неговото семейство. Мъжкият бивол е много предпазлив и раздразнителен, от него може да се очаква всичко. Този му все още див нрав е причина биволът да не се поддава лесно на отглеждане в животновъдни ферми.
но много добре познава стопанина си и членовете на неговото семейство. Мъжкият бивол е много предпазлив и раздразнителен, от него може да се очаква всичко. Този му все още див нрав е причина биволът да не се поддава лесно на отглеждане в животновъдни ферми.Биволът обикновено е изцяло черен. Белочелите се наричат „брези“ биволи. Съвсем нарядко се срещат чисто бели биволи и техните косми вместо черен пигмент съдържат въздух, затова изглеждат бели.
Млякото на бивола е по-гъсто
Млякото на бивола е по-гъсто и почти два пъти превишава кравето по масленост, а е по-богато и на белтъчини. Средната годишна млечност на една непородиста биволица е около 700–800 л. У нас в ДЗС „В. Коларов“ от биволицата Ария са били получени около 4000 л вкусно мляко.
Отглеждането на бивола е по-евтино от това на кравата, защото той е по-невзискателен от нея — храни се и с пренебрегвани от нея храни: царевичак, кочани, слънчогледови пити, шума, не се отказва и от по-долнокачествено сено.
Малкото биволче (малаче) бързо нараства след първата си година и на 6–7 — годишна възраст достига ръста на родителите си. Тогава започва и да се размножава.
Биволът има много здрава кожа, затова приготвените от нея трансмисионни каиши се предпочитат като по-качествени. Месото на младите биволи е вкусно и по-полезно, защото съдържа повече белтъчини, желязо и фосфор. А гъстото пълноценно мляко се отличава с висока калоричност. Затова отглеждането на биволи у нас в подходящи места се насърчава.
