Благороден елен
Най-едрият полезен дивеч из нашите гори е благороден елен. Отличава се със стройно тяло и величествена горда осанка, затова с право го наричат „красавец“. У нас се развъжда в местностите „Паламара“ (Шуменско), „Шерба“ (Варненско) и „Витиня“ (Софийско). Обитава по-големите гори и е привързан към местата, където живее. Храни се с треви, храсти, листа и клонки. Лете се изкачва високо в планините.Живее до 30 години.
Мъжкият елен се нарича рогач. Достига на тегло 300 кг. Женските се наричат кошути и имат по-малки размери. Красивите рога на рогачите падат всяка година и рано напролет отново израстват. На мястото на прекъсването се образува кървяща раничка, която бързо се покрива с мъхеста кожица, а след това израстват нови рога с едно разклонение в повече.
Тялото на елените е покрито със сивокафява козина
Тялото на елените е покрито със сивокафява козина. През зимата тя става тъмнокестенява. Сменя се два пъти през годината-пролет и есен. Коремната част е белезникава. Около опашката има едно светло петно, наречено огледало или престилка.
Обикновено през май женската ражда по едно еленче. То се нарича теленце и още на втория ден започва да ходи с майка си. Майчината любов на кошутата е много силна — тя защищава смело рожбата си, като при опасност се нахвърля дори срещу едри хищници.
Според броя на шиповете на рогата елените се наричат съответно шестак, десетак, дванадесетак и т.н. Теглото на рогата достига до 15 кг. Когато елените заболеят, рогата им добиват неправилна форма. Също както при сърните и тук могат да се появят шилари.
През зимния период елените се събират на стада. Когато падне дълбок сняг, техен най-опасен враг са вълците. Слабите еленчета биват нападани и от лисици и други хищници.
Във Воден (Разградско), Странджа и другаде из страната може да се види и елен-лопатар. Той е по-дребен от благородния елен, обитава местата с по-топъл климат, затова се развъжда в разположените по-ниско гори. Неговите рога имат характерна лопатовидна форма, която се формира към петгодишна възраст.
