Бор
У нас расте бял и черен бор. Белият бор предпочита по-високите места в планината — от 500 до 2200 м надморска височина. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 ми е дебело до 1,5 м. Клоните му са разположени на пръстени, по които могат да се преброят годините му. Борът живее до 600 години. Най-високото и най-дебелото дърво от бял бор у нас расте в местността Старо село, Смолянски окръг. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 м. Високо е 38 м.
Старите дървета имат дебела, напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда като олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета, гледан отдалеч.
При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат „балсам“, т.е. ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и заболяване.
Борът е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата (до пет години, а при черния бор и повече) и не опадат всички едновременно в една година. Разположени са обикновено по две игли в скъсени клонки (брахибласти). При черния бор те са по-дълги.
Борът цъфти през април и май
Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят и станат годни за засяване. Те поникват, ако се засеят до три-четири години. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами. Шишарките и семената на белия бор са по-дребни от тези на черния бор.
Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за хора с белодробни заболявания.
Борът се използува широко в строителството.
