Бук – Fagus
Високите и стройни букови дървета радват очите на човека. Те имат гладка или напукана кора. Растат по северните склонове на почти всички наши планини. У нас са се разпрострели върху площ от около 5 милиона декара. Това е голямо народно богатство. Мощните букови дървета достигат на възраст до 300 години. Най-дебелият вековен бук се намира около с. Скобелево, Пловдивско. Обиколката на дънера му е 6,30 м, а височината на стъблото — 40 м. На височина буковете достигат до 50 м, а на дебелина до 2 м. Имат силно развити странични корени, които са плитки, затова самотните дървета се повалят при силни ветрове.
Растат най-добре по умерено влажните, богати на минерални вещества почви. Короната на бука е силно разперена и гъсто обкичена с тъмнозелени овални листа. Те са кожести и по ръбовете си имат косъмчета. Пролетно време младите нежни листа на бука страдат силно от сланите. Когато букът напълно се разлисти, короната му не пропуска слънчевите лъчи, затова в буковите гори растителността под дърветата е бедна. Но в сравнение с другите широколистни видове буковите поници понасят най-леко засенчването.
Първите 5–6 години фиданките на бука растат много бавно
Първите 5–6 години фиданките на бука растат много бавно. Когато дървото достигне 60–70-годишна възраст, заедно с разчистването започва и цъфтежът. Мъжките цветове са светлокафяви, топчести реси с дълга дръжка, а женските — с дебела дръжка и се появяват в по-горните части на короната. Жълъд-четата са триръбести, с куполка на четири раздела, шоколаденокафяви на цвят. Узряват през октомври. Закрепени са по върховете на клонките. Ядките им са богати на масла, захари и други полезни вещества.
Когато млади букови дървета се отсекат, около отсечения дънер се появяват пънни издънки. Така че букът може да се размножава и по този начин, а също и чрез отводи.
Букът дава плод през 5 до 7 години. От един декар могат да се съберат до 50 кг семена, от които се получава около килограм и половина масло.
Буковото дърво е крехко и се обработва леко. Намира широка употреба за направа на дъски, греди, въглища, катран и др.
Класификация
- Разред: Букоцветни (Fagales)
- Семейство: Букови (Fagaceae)
- Подсемейство: Fagoideae
- Род: Бук (Fagus)
Описание
Букът е местен вид, който расте в нашите гори. В по-ниските планински райони той дори образува цели пояси – букови гори. Това е широко разпространено дърво с гъста корона, която дава толкова много сянка, че малко растения могат да растат под бука. Буковите дървета обикновено достигат височина от 20 до 30 метра. Кората им е гладка и сива на цвят. През пролетта те образуват забележително дълги пъпки, а по-късно яйцевидно-елипсовидни листа, които са тъмнозелени и лъскави. През есента те стават жълти и оранжеви.
Съществуват обаче и видове с пъстри листа или с бордолезов оттенък. Цветовете са незабележими, почти никой не ги забелязва. Плодът, има ядлива сърцевина. Те представляват лъскава кафява ядка в кафява обвивка. Изсушените плодове се използват за различни аранжировки или в свързващи вещества.
Тъй като е масивно дърво, то е подходящо за засаждане в паркове или просторни градини. За по-малките градини избирайте видове с висящи клони. Буковете често се използват за живи плетове.
Характеристики на растението
Сортове:
- Asplenifolia – ситно разделени листа
- Atropunicea – листата са червеникаво-кафяви
- Dawyck Gold – жълти листа
- Dawyck Purple – бордолистни листа
- Pendula – расте увиснало, със зелени листа
- Purpurea Pendula – увиснал растеж, с червени листа
- Трикольор – кремавозелените листа имат розов оттенък
- Swat Magret – листата са тъмнокафяво-червени
- Fastigiata – расте колоновидно, отлично за по-малки градини.
Произход: От Централна Европа до Кавказ
Видове: широколистни дървета
Вид на листата: Средни листа, листопадни, яйцевидни
Височина: 2000 – 3000 см
Трудности при отглеждане: Това е невзискателен дървесен вид.
Употреба: Подходящо е за самостоятелно дърво или за жив плет. В живия плет буковете се подрязват в средата на лятото.
Издръжливост: То е устойчиво растение.
Влагоустойчивост: Нормална
Почвен субстрат: Варовита почва
Изисквания за отглеждане: няма специални изисквания
Местообитание: Растението вирее добре на слънчево или полусенчесто място.
Размножаване: Буковете се размножават чрез семена или присаждане на разсад.
Засаждане: Важно е да се има предвид, че букът е масивно дърво.
Почва: добре дренирана варовита почва
Изсушаване: Плодовете на бука са подходящи за сушене, за декорации
