Вилхелм Конрад Рьонтген
1845 — 1923
Вилхелм Конрад Рьонтген, откривателят на лъчите X*, е роден в 1845 г. в германския град Ленеп.
[* Това са добре известните ни рентгенови лъчи, но тук е уместно да отбележим, че понятието „рентген“ и производните му (у нас те са повече от 20) почти не се срещат в западните езици, които ги обозначават по друг начин. — Б. пр.]
Той получава докторат по философия през 1869 г. от Цюрихския университет. През следващите деветнайсет години Рьонтген работи в различни университети и постепенно си спечелва име на превъзходен учен. В 1888 г. е назначен за професор по физика и директор на Физическия институт при Вюрцбургския университет. Там именно в 1895 г. стига до откритието, с което се прочува.
На 8 ноември 1895 г. Рьонтген прави опити с катодни лъчи, които се състоят от поток електрони. Потокът се получава, когато се използва висок волтаж между електродите, поставени в двата края на затворена стъклена тръба, от която въздухът е почти напълно изтеглен. Самите катодни лъчи не проникват особено дълбоко и няколко сантиметра въздух може да ги спре. В
конкретния случай Рьонтген е покрил добре стъклената тръба с плътна черна хартия, така че дори при пускането на електрически ток никаква светлина да не излиза от тръбата. Но когато Рьонтген пуска ток в тръбата с катодни лъчи, с изненада забелязва, че оставеният наблизо флуоресцентен екран започва да блещука — все едно, че върху него е паднала светлина. Той прекъсва тока в тръбата и екранът (намазан с бариев платиноцианид, който е флуоресцентен) престава да свети. Тъй като тръбата с катодните лъчи е плътно покрита, Рьонтген скоро си дава сметка, че тя трябва да изпуска някаква невидима радиация, когато през нея минава ток.
конкретния случай Рьонтген е покрил добре стъклената тръба с плътна черна хартия, така че дори при пускането на електрически ток никаква светлина да не излиза от тръбата. Но когато Рьонтген пуска ток в тръбата с катодни лъчи, с изненада забелязва, че оставеният наблизо флуоресцентен екран започва да блещука — все едно, че върху него е паднала светлина. Той прекъсва тока в тръбата и екранът (намазан с бариев платиноцианид, който е флуоресцентен) престава да свети. Тъй като тръбата с катодните лъчи е плътно покрита, Рьонтген скоро си дава сметка, че тя трябва да изпуска някаква невидима радиация, когато през нея минава ток.Рьонтген и лъчите Х
Поради загадъчното й естество той я нарича „лъчи X“ — както в математиката всяко неизвестно се бележи с X.
Въодушевен от това случайно откритие, Рьонтген зарязва всичко друго и се съсредоточава да проучи свойствата на лъчите X. След неколкоседмична напрегната работа открива следното: 1) Под лъчите X може да флуоресцира не само бариевият платиноцианид, но и различни други химикали. 2) Лъчите X могат да преминават през много материали, които са непроницаеми за обикновената светлина. Рьонтген забелязва, че лъчите X проникват свободно през собствената му плът и ги спират само костите. Като поставя ръката си между тръбата с катодни лъчи и флуоресцентния екран, той вижда върху него силуетите на костите на ръката си. 3) Лъчите X се движат по права линия; за разлика от наелектризираните частици те не се отклоняват от магнитни полета.
