Вилхелм Конрад

Вилхелм Рьонтген- откривателят на ренгеновите лъчи

Кой е

Вилхелм Рьонтген- откривателят на ренгеновите лъчи

През декември 1895 г. Вилхелм Рьонтген написва първия си доклад за лъчите X, който незабавно предизвиква голям интерес и оживление. Само след няколко месеца стотици учени вече изучават лъчите X, а за една година са публикувани горе-долу хиляда доклада на тази тема! Един от учените, чиито изследвания са пряка последица от Рьонтгеновото откритие, е Антоан-Анри Бекерел. Но той, при все че възнамерявал да изследва по-задълбочено лъчите X, насочва вниманието си към едно още по-важно явление — радиоактивността.

5000 продукта от Knipex на склад
Лъчите X се образуват, когато високоенергийни електрони срещнат някакъв обект. Те не се състоят от електрони, а са електромагнитни вълни. Следователно в основни линии приличат на видимата радиация, ако не смятаме, че вълновата им дължина е много по-къса.
Най-известната употреба на лъчите X е в диагностиката, включително при зъболечение. Прилагат се и в радиотерапията за унищожаване на злокачествени тумори или за ограничаване на растежа им. Лъчите X широко се използват и вВилхелм Конрад индустрията. Например с тях може да се измерва дебелината на някои материали или да се откриват скрити дефекти. Добре служат и в много области на научните изследвания — от биологията до астрономията. Благодарение на лъчите X учените получиха обилни сведения за строежа на атомите и молекулите.

На Рьонтген се полага цялата заслуга за откриването на лъчите X

На Рьонтген се полага цялата заслуга за откриването на лъчите X. Той е работил съвсем сам, откритието му е неочаквано, но той го довежда докрай. Освен това то е важен стимул за Бекерел и за други изследователи.
Въпреки всичко не бива да надценяваме значението на Рьонтген. Вярно, лъчите X намират много полезно приложение; но не може да се каже, че са преобразили цялата ни техника, както, да речем, откритата от Фарадей електромагнитна индукция. Не може също да се каже, че откриването на лъчите X има фундаментално значение в научната теория. Ултравиолетовите лъчи (чиято вълнова дължина е по-къса от тази на видимата светлина) са известни почти от един век. Лъчите X — подобни на ултравиолетовите, но с още по-къса вълнова дължина — се вместват следователно съвсем точно в рамките на класическата физика. Напълно логично е да класираме Рьонтген значително по-назад от Ръдърфорд, чиито открития имат по-фундаментално значение.
Рьонтген няма деца, но той и жена му осиновяват една дъщеря. В 1901 г. той получава Нобеловата награда за физика — първата присъдена Нобелова награда. Умира в 1923 г. в Мюнхен.