Волтер- живот и творчество
Следващите петнайсет години Волтер прекарва предимно в Сирей, Източна Франция. Там става любовник на мадам дю Шател, прекрасната образована съпруга на един маркиз. Година след нейната смърт, в 1750 г., Волтер заминава за Германия по лична покана на пруския крал Фридрих Велики. Той живее три години в кралския дворец в Потсдам. Отначало се погажда добре с умния и интелигентен Фридрих, но накрая двамата се скарват и в 1753 г. Волтер напуска Германия.
След това се установява в едно имение близо до Женева, където е на сигурно място и няма опасност нито от френски, нито от пруски крале. Поради либералните му възгледи обаче дори Швейцария е малко опасна за него. Затова в 1758 г. Волтер се преселва в друго имение — във Ферней, близо до френско-швейцарската граница, където в случай на неприятности с властите има два пътя за бягство. Той живее двайсет години във Ферней, където непрекъснато пише литературни и философски произведения, разменя писма с видни интелектуалци от цяла Европа и приема гости.
През всички тези години литературната дейност на Волтер продължава неспирно. Той е невероятно продуктивен писател, може би най-продуктивният в тази книга. Всичките му произведения надхвърлят 30 000 страници. Те включват епични поеми, лирични стихове, лични писма, памфлети, романи, разкази, пиеси и сериозни трудове по история и философия.
Философът винаги е бил привърженик на религиозната търпимост
Волтер винаги е бил убеден привърженик на религиозната търпимост. Когато наближава седемдесетте, във Франция възникват няколко особено фрапантни случая на преследване на протестанти. Възмутен и вбесен, Волтер се посвещава на интелектуален кръстоносен поход срещу религиозния фанатизъм. Написва много политически брошури, с които се противопоставя на религиозната нетърпимост. Започва да завършва всичките си лични писма с думите „Изкоренете тази гадост“. За Волтер „тази гадост“ е религиозният шовинизъм и фанатизъм.
В 1778 г., вече осемдесет и три годишен, Волтер се завръща в Париж, където присъства на премиерата на новата си пиеса „Ирен“. Огромно множество аплодира „великия отец“ на френското Просвещение. Стотици почитатели, между които Бенджамин Франклин, му ходят на гости. Но животът на Волтер е към своя край. Той умира в Париж на 30 май 1778 г. Поради отявления си антиклерикализъм не може да получи прилично християнско погребение, но тринайсет години по-късно победоносните френски революционери изравят останките му и ги препогребват в Пантеона в Париж.
Волтеровите произведения са толкова много, че е трудно да изредим дори най-значителните в такава кратка статия. Но по-важни от отделните заглавия са основните идеи, които той застъпва през целия си живот. Едно от неизкоренимите му убеждения е вярата му в необходимостта от свобода на словото и на печата. Често му се приписва мисълта: „Не одобрявам това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го казваш.“ Въпреки че Волтер едва ли се е изразил точно така, тази фраза несъмнено отразява неговите схващания.
