Върба
Когато природата започне да се събужда от зимен сън, а дърветата още се гушат и плахо свиват пъпчиците си от студ, красивата върба първа намята зелената си дреха. На някои дървета първо се появяват цветовете, а след тях — листата. При върбата това става едновременно, и то когато в дълбоките долове има още сняг. Цветовете и са събрани в реси, подобни на цилиндърчета. Издават приятна миризма и имат сладък сок, затова привличат пчелите, осите, мухите и другите насекоми. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от насекомите и от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май-юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се раз-пуква и те се разнасят от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.
Върбата расте край реките
Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 м, а на дебелина до 1,5 м. Листата й са силно продълговати и ситно назъбени по краищата, сребистовлакнести и с дълга дръжка. Дървото има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата й не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. Когато върбата бъде отсечена, от дънера израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и вирее до 1600 м надморска височина. Когато застарее, в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и някои диви животни, като катерички и др.
Дървесината на върбата гние лесно, мека е, но се използува за направа на мебели, леки постройки и др.
У нас има няколко вида върби: бяла, плачеща, кошничарска, ива (напролет нейните пъпки наричаме „котенца“) и др.
