Грегор Мендел

Грегор Мендел

Кой е

Грегор Мендел

1822 — 1884

Грегор Мендел е широко известен днес като човека, открил основните принципи на наследствеността. Обаче приживе е невзрачен австрийски монах и любител в науката, чиито блестящи изследвания остават пренебрегнати от научния свят.

5000 продукта от Knipex на склад
Мендел е роден в 1822 г. в град Хайнцендорф, по онова време в границите на австрийската империя, а сега част от Чехия. В 1843 г. постъпва в августински манастир в Брюн, Австрия (сега Бърно в Чехия). В 1847 г. е ръкоположен за свещеник. В 1850 г. полага изпит, за да получи удостоверение за учител. Проваля се на изпита, като получава най-ниските бележки по биология и геология! Въпреки това абатът, който отговаря за манастира, го изпраща във Виенския университет, където от 1851 до 1853 г. изучава математика и естествени науки. Мендел така и не получава учителско удостоверение, но от 1854 до 1868 г. е заместник-учител по естествени науки в Брюнското модерно училище.Грегор Мендел
От 1856 г. той започва прочутите си опити в растениевъдството. В 1865 г. вече е формулирал своите забележителни закони за наследствеността и ги е представил в доклад пред Дружеството по естествена история в Брюн. В 1866 г. обнародва резултатите си в „Трансакции“, орган на дружеството, в статия, озаглавена „Експерименти с растителни хибриди“. Три години по-късно в същото списание излиза нова статия. Макар „Трансакции“ да не е престижно списание, то се получава в големите библиотеки. Освен това Мендел изпраща копие от доклада си на Карл Негели, виден учен, когато става дума за наследственост. Негели прочита доклада и праща отговор на Мендел, без да е успял да схване огромното му значение. После вече никой не обръща внимание на Менделовите статии и повече от трийсет години те остават почти напълно забравени.

Трудът на Мендел е преоткрит едва в 1900 г

Трудът на Мендел е преоткрит едва в 1900 г., когато трима различни учени (холандецът Хуго де Фриз, германецът Карл Коренс и австриецът Ерих фон Чермак), които работят независимо един от друг, попадат на Менделовата статия. Всеки от тях е извършвал самостоятелни ботанически опити; всеки е открил самостоятелно Менделовите закони; преди да публикува резултатите си, всеки е ровил в съответната литература и е попаднал на първата Менделова статия; и всеки се позовава добросъвестно на неговия доклад и отбелязва, че собствената му работа потвърждава изводите на Мендел. Изумително тройно съвпадение! Освен това същата година и английският учен Уилям Бейтсън се натъква на Менделовата статия и бърза да привлече върху нея вниманието на други учени. Към края на годината Мендел вече получава признанието, което с право е заслужил още приживе.