Мендел- бащата на генетиката
Какви са установените от Мендел факти за наследствеността? Преди всичко той открива, че всички живи организми съдържат основни компоненти. Днес те се наричат гени, чрез които наследствените характеристики се предават от едно поколение на друго. При изследваните от Мендел растения всяка индивидуална особеност. Да речем, цветът на семето или формата на листата — се определя от двойка гени. Отделното растение наследява по един ген от всяка родителска двойка гени.
Мендел открива, че ако двата наследени гена са различни, тогава нормално ще се прояви въздействието на по-силния ген. Въпреки това по-слабият ген не изчезва и може да се предаде на потомството на растението. Мендел установява, че всяка репродуктивна клетка, т. е. гамета (тя отговаря на сперматозоида или на яйцеклетката при хората) съдържа само един ген от всяка двойка. Освен това според него е въпрос само на чиста случайност кой ген от всяка двойка ще попадне в дадена гамета и ще бъде предаден на растението приемник.
Менделовите закони са отправната точка на съвременната генетика
Макар и леко видоизменени, Менделовите закони са отправната точка на съвременната генетика. Как е станало тъй, че Мендел, любител в науката, успява да открие толкова важни принципи, убягнали от вниманието на редица именити професионални биолози преди него? За щастие, той е избрал за изследванията си такива растения, чиито най-отличителни черти се определят от един-единствен вид гени. Ако те се определяха от няколко вида, изследователската му работа щеше да бъде крайно затруднена.
Но късметът, които има, не би му помогнал, ако Мендел не беше толкова придирчив и търпелив експериментатор; нямаше да му помогне и ако не беше разбрал, че е необходимо да направи статистически анализ на наблюденията си. Поради случайността обикновено не е възможно да се предвиди какви черти ще наследи дадено поколение. Само благодарение на огромния брой експерименти (Мендел има опити с 21 000 отделни растения!) и на статистическия анализ на резултатите Мендел успява да изведе своите закони.
Законите за наследствеността са важна придобивка за човешкото знание. Генетиката навярно ще намери в бъдеще много повече приложения, отколкото досега. Трябва обаче да вземем под внимание и още един фактор, когато решаваме къде е мястото на Мендел в тази класация. Тъй като приживе постиженията му остават пренебрегнати, а изводите му са преоткрити по-късно от други учени, Менделовите изследвания може да се сторят някому излишни. Ако доведем докрай този аргумент, можем да заключим, че Мендел изобщо няма място в тази класация, какъвто е случаят с Лейф Ериксон, Аристарх и Игнац Земелвайс, чиито места заемат Колумб, Коперник и Джоузеф Листър.
мястото на Мендел по влияние
Обаче има разлика между Мендел и тях. Неговите изследвания са забравени само за кратко време и веднъж преоткрити, веднага стават широко известни. Освен това Де Фриз, Коренс и Чермак, макар да стигат независимо един от друг до неговите принципи, наистина са чели доклада му и се позовават на изводите, направени от него. И накрая, не може да се каже, че Менделовите открития нямаше да окажат влияние, ако ги нямаше Де Фриз, Коренс и Чермак. Статията му вече е била включена в многотиражна библиография на трудовете върху наследствеността. Рано или късно някой сериозен изследовател щеше да попадне на нея. Заслужава да отбележим и това, че нито един от тези трима учени никога не е претендирал да има заслуга за откриването на генетиката; на всичко отгоре изведените от Мендел принципи в цял свят се наричат „закони на Мендел“.
По оригиналност и значение те могат да се сравняват с откриването на кръвообращението от Харви и тъкмо затова Мендел получава и съответната класация.
