дива свиня

Дива свиня

Какво е

Дива свиня

Дива свиня може да се срещне из Добруджа, Дунавската равнина и всички наши планини, във влажните гори, далеч от жилищата на човека. Мъжката се нарича глиган, а малките — прасета. Из храсталаците в гъстите дъбови гори тя намира достатъчно жълъди и корени за храна. Яде още семена, плодове, гъби, мърша, насекоми, личинки и др. През лятото напада нивите и градините със земеделски култури. Обича да се каля из мочурищата и край реките. Привързана е към мястото, където живее, но понякога задива свиня една нощ се отклонява и на 50 км от него. Достига тегло 300 кг и повече, живее до 30 години. Месото й е много вкусно, но винаги трябва да се преглежда от ветеринарен лекар, защото може да е заразено от опасна за човека болест.

5000 продукта от Knipex на склад
Тялото й е покрито с кафявочерна или сивокафява козина, която на гърба е доста груба, остра, права и дълга до десетина сантиметра. Прасенцата имат сивочервеникава козина с жълти надлъжни ивици. Зрението на дивата свиня е слабо, но обонянието и слухът й са силно развити. Това й помага да подушва и чува неприятелите отдалеч.

Кучешките зъби на глиганите се наричат бойници

Кучешките зъби на глиганите се наричат бойници или глиги. По тях може да се определи възрастта им. При старите глигани те се подават навън от долната челюст. Горните зъби са по-малки и служат за наточване на глигите. С тях глиганите се бранят от кучетата и другите неприятели, изравят корени. Женските имат по-малки глиги. Зурлата е продълговата и заострена, което помага на животните да ровят земята.
Дивите свине обикновено през деня спят или почиват на някое закътано място, а през нощта излизат да си търсят храна. По-възрастните глигани обикновено бродят сами, а по-младите през есента се събират на стада. Старите глигани имат на плещите си една твърда маса (броня, калкан), която ги предпазва при борбите помежду им и с неприятелите.
Дивата свиня ражда веднъж в годината до 12 пъргави прасенца — броят им зависи главно от изобилието на храната. Преди това тя си приготовлява легло в някой храсталак, постила го с шума, трева и мъх. Десетина дни след раждането си прасенцата започват да излизат за храна с майка си.