Дрян
Рано напролет, когато поляните още светлеят и широколистните гори все още не са се раззеленили, дръвчетата дрян разцъфват и обкичват със златист блясък склоновете на планините. Още от най-стари времена те са спирали погледа на човека, а днес са символ на здраве и радост. Не случайно новогодишните сурвакници се правят от дрянови пръчки.
На височина дръвчето дрян достига до 10 м, а на дебелина — до 30 см. Кората му се отделя на сиви плочки. Ако разгледате клонките на дряна през зимата, ще забележите, че имат червеникава окраска. През есента червеникави стават и листата. Те са разположени по клонките срещуположно. Погледнете отблизо един лист — той има елиптична форма, заострен е на края, а нервите му се събират към върха под формата на дъга и в ъглите им се забелязват снопчета нежни власинки.
През март, още преди разлистването, се появяват дребните жълти цветчета. Те са събрани по клончетата в букетчета, които се намират в пазвите на листата. Всеки цвят се състои от 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 тичинки.
През септември узряват и плодовете (дренките). Те имат сочна червена месеста обвивка с приятен възкисел вкус и продълговата костилка. Вие сигурно сте ги опитвали.
Семената на дряна могат да поникнат само след като престоят 3–4 месеца във влажен пясък и на сенчесто място. Сеят се през пролетта на дълбочина около 2–3 см. Въпреки че дрянът не е взискателен, той расте най-добре по влажни места до 1300 м надморска височина.
Дървесината му е много твърда, тежка, жилава и здрава — може да се обработва на струг. От плодовете му се приготвят сиропи, ракии, желета и др.
У нас дрянът може да се срещне най-често в дъбовите гори. Дрян ще срещнете навсякъде в Европа, Мала Азия, Кавказ, Армения и др. По стара народна традиция пъпките на дряна се слагат в баницата с късмети.
Дренките се използват широко в народната медицина. Те действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се често при лечение на диарии, блатна треска и др.
