Ела

Елата е планинско дърво. На височина достига до 60 м, на дебелина до 2 м и живее до 400 години. Най-дебелото елово дърво у нас се намира край гр. Етрополе в местността Кози дол. Обиколката му е 4,80 м, а височината — 40 м. Младите дървета имат гладка, светлосива кора, но когато достигнат 40–50 години, тя се напуква и добива сиво кафяв цвят. По нея има мехурчета, пълни със смола. При натискане те се пукат и издават приятна миризма.

Корените на елата са силно развити. Тя има и централен корен. Мъжките и женските цветове по елата се намират на едно и също дърво. Цъфтежът и опрашването стават от април до юни.

На пръв поглед не можем лесно да отличим елата от смърча: стройна е като него, короната и е като пирамида и е с почти хоризонтални клони. Иглиците на елата обаче се отличават от смърчовите. Те са по-сплескани, на края затъпени, отгоре са тъмнозелени, а отдолу — по-светли, с по две сивобелезникави ивици, каквито няма при иглиците на смърча. На дървото се запазват до 11 години. Когато ги пречупим или прережем, миришат на смола; виждат се две смолни каналчета.

Елата се отличава от смърча и по шишарките. Те достигат до 15 см на дължина, сивокафяви са и стърчат по върховете на клончетата, докато смърчовите са увиснали. Узряват през септември-октомври същата година. След узряването на семената шишарките се разрушават и върху клончетата остават да стърчат като свещички само шишарковите оси. Семето има триъгълна форма и е светлокафяво на цвят. Като се натисне между пръстите, се пука и отделя приятна миризма на смола. Има крилце, което е три пъти по-дълго от него и му помага да се разнесе по-леко и по-надалеч от вятъра. В 1 кг семе могат да се наброят около 20 000 семена.

Елата се развива добре на влажни почви по северните склонове на планините и в сенчестите клисури. Издържа засенчване.