Зигмунд Фройд – 1856 — 1939
Зигмунд Фройд, родоначалникът на психоанализата, е роден в град Фрайберг, който сега е в Чехия, но по онова време е влизал в Австрийската империя. Когато Зигмунд е бил четиригодишен, родителите му се преселват във Виена, където той остава да живее почти цял живот. Отличен ученик и студент, Фройд получава доктората си по медицина от Виенския университет в 1881 г. През следващите десет години се занимава с изследвания във физиологията, постъпва на работа в психиатрична клиника, има частна практика като невролог, работи в Париж с именития френски невролог Жан Шарко а също и с виенския медик Иозеф Бройер.
Идеите на Фройд за психологията се раждат постепенно. Едва в 1895 г. излиза първата му книга — „Изследвания на истерията“, в съавторство с Бройер. Следващата книга — „Тълкуване на сънищата“, е публикувана в 1900 г. и е един от най-оригиналните му и
забележителни трудове. Въпреки че отначало книгата се продава трудно, тя прославя името му. Следват други важни трудове и към 1908 г., когато изнася поредица лекции в Съединените щати, Фройд вече е много прочут. В 1902 г. той създава във Виена дискусионна група по психология. Един от първите й членове е Алфред Адлер, а след няколко години към нея се присъединява и Карл Юнг. Двамата ще станат световноизвестни психолози, и то с пълно основание.

Фройд е женен и има шест деца
Фройд е женен и има шест деца. В по-късните си години се разболява от рак в челюстта и след 1923 г. се подлага на повече от трийсет операции с надеждата за някакво подобрение. Независимо от болестта и операциите продължава да работи и някои от важните му трудове са създадени в тези напреднали години. В 1938 г. нацистите влизат в Австрия и 82-годишният Фройд, който е евреин, е принуден да забегне в Лондон, където и умира следващата година.
Приносът на Фройд в теорията на психологията е толкова голям, че е трудно да се опише с няколко думи. Той подчертава огромното значение, което подсъзнателните мисловни процеси имат за човешкото поведение. Показва как влияят върху сънищата и предизвикват най-обикновени несполуки като грешки на езика, забравяне на имена, но също и самоналожени злополуки и дори болести.