Кеплер и законите за движението на планетите
Накрая Кеплер разбира какъв е проблемът. Той, както Тюко Брае, Коперник и всички класически астрономи, е приемал, че орбитите на планетите са окръжности или съчетание от окръжности. А фактически те не са кръгове, а елипси.
Дори след като е намерил основното решение, Кеплер дълги месеци прави сложни и трудни изчисления, за да се убеди, че то отговаря на наблюденията на Брае. Великото произведение на Кеплер „Нова астрономия“, публикувано в 1609 г., представя първите два закона за движението на планетите. Първият закон гласи: планетите обикалят около Слънцето по елиптични орбити с малък ексцентриситет*, в единия фокус на които се намира Слънцето.
[* Ексцентриситет (астр.) — сплеснатост на орбита — Б. ред.]
Вторият закон определя, че площите, описани от радиус-вектора на планетата, за равни времена са равни. Десет години по-късно Кеплер публикува своя трети закон. Той гласи, че квадратите на пълните обиколки на планетите са пропорционални на кубовете от средните им разстояния до Слънцето.
Астрологът не обяснява защо планетите се движат по такива орбити
Кеплеровите закони дават пълно и точно обяснение на движението на планетите около Слънцето и по този начин решават една от основните задачи в астрономията, което е убягвало дори на гении като Коперник и Галилей. Разбира се, Кеплер не обяснява защо планетите се движат по такива орбити; това прави по-късно през същия век Исак Нютон. Но Кеплеровите закони са много важен преход към великата синтеза на Нютон. („Ако виждам по-надалеч от другите — казал веднъж Нютон, — то е, защото стоя върху плещите на гиганти.“) Несъмнено Кеплер е един от гигантите, за които Нютон говори.
Кеплеровите заслуги в астрономията почти могат да се сравнят с приноса на Коперник. Дори в някои отношения постижението на Кеплер е по-внушително. Той е по-оригинален и математическите трудности, които преодолява, са огромни. По онова време математическите методи не са били толкова развити, колкото днес, и не е имало изчислителни машини, които да го улеснят.
