Кратка история на барута

Какво не знаехте за барута?

Какво е

Какво не знаехте за барута? Кратка история на барута

Корените на барута могат да се проследят до Китай, по-точно до VII-IX в. от н.е. Не е много сигурно как е бил изобретен барутът. От настоящите исторически изследвания става ясно, че първоначалното намерение за използване на барута е било за медицински цели. Барутът се прилага върху незараснали и отворени рани. Това съответства на друга находка, при която върху отворените рани е бил изсипван барут и след това подпалван. По този начин се решаваше проблемът с „изгарянето“ на раните, например в полеви условия…

5000 продукта от Knipex на склад

Първите огнестрелни оръжия

Експлозивният потенциал на барута е осъзнат по-късно. Не можем да датираме по-точно, но можем да смятаме за сигурно, че по това време барутът се е използвал за направата на оръдейни топки, гранати, а от Китай са известни първите пушки, направени от бамбук. Оттук следва, че производството на огнестрелни и бойни оръжия не е визитната картичка на „новаторите“ на Европа. Напротив. Пушките и гранатите се използват в Изтока векове преди Европа да разбере потенциала на барута…Барут

Барутът в Европа

Барутът достига Европа през XIII в., но потенциалът му е използван напълно едва през втората половина на XIV в.

Как се е използвал по онова време?

Смъртоносният потенциал на барута се крие на няколко нива. Спиране или отблъскване на атакуваща кавалерия или пехота. Но най-добрата му употреба е да превзема замъци много по-бързо. От сравнително голямо разстояние, при което рискът да бъдеш улучен от арбалет или лък е малък, той е ефективен за разбиване на стени, главни порти, паркове и други подобни. Да не забравяме и звуковия ефект, който от психологическа гледна точка имал значително въздействие върху защитниците. Първо огромен удар, а после ужасна загуба…

Използването на барута като ефективен инструмент за стреляне и взривяване става много по-късно, едва през 1625 г.

Черен и бездимен барут

До XIX век се използва само барут. Той обаче има няколко недостатъка. Реално по-слаба ефективност и производство на силен дим. Силният дим от пушките и оръдията решава много битки. След няколко часа на бойното поле често не се виждаше нищо. При подходящи метеорологични условия, което, разбира се, се използвало за незабелязана атака на войските.

Едва след като Алфред Нобел патентова през 1887 г. т.нар. бездимен барут, се слага окончателен край на високата димност и по-ниската ефективност на барута. Предимствата му са очевидни още от самото му име. При изгарянето на барута не се отделя прекомерен дим и ефективността му е много по-голяма. Поради тази причина бездимният барут се използва в почти всички огнестрелни оръжия…

Състав на барута

Въпреки че не е ясно как точно е бил смесван черният прах в Китай по онова време, съставът му е сравнително добре известен, макар че производството на барут е било известно предимно на посветените…

Състав на барута:

75% калиев нитрат

10% сяра

15% дървени въглища

Съставът на барута трябва да е варирал в зависимост от целта, за която е бил използван:

пушечен барут

оръдеен барут

запалителен барут

Използване на барут

Класическият, т.е. черният прах, се използва главно в пиротехниката, където едно от предимствата му е парадоксално бездимността и фактът, че свойствата на барута са много добре документирани и поведението му е по-предвидимо от гледна точка на безопасността.

Поради реалната себестойност на производството черният прах и днес се използва за взривяване в кариери, разрушаване и други подобни.

Както вече беше споменато, черният прах не се влага в огнестрелни оръжия. Има няколко основни причини за това. Независимо дали става въпрос за гореспоменатото опушване, което може да попречи в значителна степен, и свързаното с него изтичане на газове, особено на серен диоксид, което сериозно уврежда чувствителните механизми на пистолета, включително самата цев.

В историческите оръжия вече се използва алтернатива, известна като Pyrodex, която замества барута. Той притежава всички свойства на барута, с изключение на гореспоменатите и нежелани сулфити.