Карл Велики

Карл Велики

Кой е

Карл Велики – 742 — 814

Средновековният император Карл Велики е кралят на франките, завоевателят на Саксония, основателят на Свещената Римска империя и един от най-бележитите владетели в европейската история.Карл е роден в 742 г. вероятно близо до град Аахен, който по-късно става негова столица. Баща му е Пипин Къси, а дядо му — Карл Мартел, знаменитият водач на франките, който с победата си в 732 г. в битката при Поатие предотвратява опита на мюсюлманите да покорят Франция. В 751 г. Пипин Къси е провъзгласен за крал на франките, с което се слага край на слабата династия на Меровингите и се създава нова династия, наричана днес Каролинги по името на Карл. На френски Charlemagne, на немски: Karl der Große, на латински: Carolus Magnus, Karolus Magnus.Карл Велики

5000 продукта от Knipex на склад

Карл Велики – 29 години владетел на франкското кралство

В 768 г. Пипин Къси умира и кралството на франките е поделено между Карл и брат му Карломан. За щастие на Карл и на единството на франките Карломан умира неочаквано в 771 г. Така двайсет и девет годишният Карл остава единственият владетел на франкското кралство, което вече е най-силната държава в Западна Европа.
При възкачването на Карл на престола държавата на франките се състои предимно от днешна Франция, Белгия и Швейцария плюс значителни части от днешна Холандия и Германия. Без да губи време, Карл започва да разширява владенията си. Вдовицата на Карломан и децата му са подирили убежище в кралството Ломбардия, Северна Италия. Карл се развежда с жена си Дезидерата, която е от Ломбардия, и повежда войската си към Северна Италия. В 774 г. ломбардците претърпяват пълно поражение. Карл присъединява Северна Италия към владенията си, но ще са му нужни още четири нашествия, за да укрепи господството си. Вдовицата и децата на Карломан падат в ръцете на Карл и оттогава никой не ги е видял.
Може би по-важно, а несъмнено и по-трудно е завладяването на Саксония, обширна област в Северна Германия. За него са необходими не по-малко от осемнайсет похода, първият в 772 г., а последният в 804 г. Религиозни фактори несъмнено са част от причината войните срещу саксонците да бъдат толкова продължителни и кръвопролитни. Саксонците били езичници, а Карл Велики настоявал всички те да приемат християнството. Отказалите да се покръстят или онези, които по-късно се връщали към езичеството, били убивани. Според някои преценки една четвърт от населението на Саксония е изтребено в хода на това насилствено покръстване.

Укрепва империята си

Статуя на Карл IОсвен това Карл води боеве в Южна Германия и Югозападна Франция, за да укрепи господството си в тези райони. А за да осигури източните граници на империята си, е принуден да воюва и срещу аварите. Те са азиатски народ, родствен на хуните, който заемал обширната територия на днешна Унгария и Югославия. В крайна сметка Карл съкрушил напълно войските им. Земите източно от Саксония и Бавария не са заети от франките, но други държави, които признават господството им, се установяват в широка ивица от Източна Германия до Хърватско.
Карл се опитва да осигури и южната си граница. В 778 г. той нахлува в Испания. Това нашествие няма успех, но Карл успява да създаде в Северна Испания гранична държава, която признава неговото господство.
В резултат на многобройните военни успехи (за 45 години франките водят 44 войни) Карл успява да обедини под свое господство по-голямата част от Западна Европа. В зенита си неговата империя включва почти цяла днешна Франция, Германия, Швейцария, Австрия, земите на Нидерландия плюс голяма част от Италия и различни гранични области. След залеза на Римската империя толкова голяма част от Европа не е била под властта на една-единствена държава.

В тясна връзка с Ватикана

По време на господството си Карл поддържа тесен политически съюз с Ватикана. Но винаги е било ясно, че доминиращата фигура в този съюз е Карл, а не папата.
Върховният момент, или поне най-прочутото събитие по времето на Карл, се случва в Рим на Коледа в 800 г. Този ден папа Леон III поставя корона на главата на Карл и го провъзгласява за император на римляните. По принцип това означава, че Западната Римска империя, изчезнала преди повече от три столетия, се възстановява, а Карл става законен наследник на Октавиан Август.
Естествено, в действителност е смешно да се твърди, че империята на Карл е възстановената Римска империя. Първо, двете са съвсем различни по територия. Империята на Карл, колкото и да е голяма, обхваща само половината от територията на Западната Римска империя; и в двете империи влизат Белгия, Франция, Швейцария и Северна Италия. Но Англия, Испания, Южна Италия и Северна Африка, някога част от Римската империя, са извън владенията на Карл; докато Германия, важна част от неговата империя, никога не е била под римско господство. И второ, Карл в никакъв случай не е римлянин: нито по рождение, нито по светоглед, нито по култура. Франките са тевтонско племе, а родният език на Карл е някакъв старогермански диалект, въпреки че се е научил да говори и латински.

Потомците на Карл Велики

През по-голямата част от живота си Карл е живял в Западна Европа, а преди да умре, не е в състояние да измисли нещо по-умно от това да раздели империята между трите си деца. Става така, че двамата му по-големи синове умират преди самия него. И тъй, когато Карл умира в Аахен в 814 г., третият син — Луи Благочестиви, успява да наследи непокътната неговата империя. Но когато сяда на трона, Луи не проявява по-голямо благоразумие от баща си: той също иска да раздели империята между своите синове. След известни боричкания синовете на Луи накрая подписват Вердюнския договор (843), с който империята на франките е разделена на три части. Първата обхваща почти цялата сегашна Франция, втората включва голям дял от Германия, а в третата влизат Северна Италия и широка ивица, която обхваща френско-германската граница.
Има хора, които оценяват по-високо от нас влиянието на Карл Велики. Според тях той е възстановил Римската империя, обединил е отново Западна Европа и е присъединил Саксония към нея; дал е модела на почти цялата бъдеща история на Европа; предпазил е Западна Европа от външни опасности; оформил е горе-долу границите на Франция, Германия и Италия; разпространил е християнството, а коронясването му от папата е подготвило сцената за вековната борба между държавата и църквата в Европа. Според нас такива твърдения са силно преувеличени. Преди всичко така наречената Свещена Римска империя няма нищо общо с Римската, а е по-скоро продължение на франкското кралство, което Карл наследява наготово. Обединяването на Европа щеше да бъде наистина забележително събитие, ако Карл бе успял да го осъществи. Но неговата империя се разпада само трийсет години след смъртта му, за да не се възстанови никога.
Сегашните граници на Франция, Германия и Италия нямат нищо общо с Карл Велики или Луи Благочестиви. Северната граница на Италия следва приблизително естествения релеф на Алпите. Френско-германската граница минава горе-долу по езиковата бариера, която на свой ред следва северната граница на някогашната Римска империя.

Заслугата на Карл Велики за разпространението на християнството

Струва ни се съвсем неприемливо да се отдаде на Карл някаква заслуга за разпространението на християнството. То тръгва към Северна Европа векове преди него и продължава настъплението си векове след него. И освен че принудителното покръстване на саксонците е отвратително от нравствено гледище, то е било и напълно излишно. Англосаксонците в Англия приемат християнството, без да бъдат избивани, а през следващите столетия различните скандинавски народи също се покръстват, но със силата на убеждението, а не на оръжието.
Какво да кажем за твърдението, че благодарение на военните успехи на Карл Западна Европа е предпазена от външни нападения? Не е така. През целия IX век северните и западните й крайбрежия са подложени на опустошителните нападения на викингите или норманите. По същото време маджарски конници нахълтват от изток, а мюсюлмански нашественици от юг създават главоболия на континента. Това е един от най-несигурните периоди в историята на Европа.
Борбата за надмощие между гражданската власт и църквата е неотменна черта в европейската история дори в районите, които не са част от империята на Каролингите. Всъщност тази борба се корени още в стремленията на средновековната църква и щеше да се води (може би в малко по-различна форма) дори да го нямаше Карл Велики. Неговото коронясване в Рим е интересно събитие, но едва ли може да бъде смятано за решителен фактор в тази борба.
Ще бъде трудно, струва ни се, да убедим образования китаец или индиец, че Карл Велики трябва да бъде оценен почти наравно с Конфуций, Чингис Хан или Ашока. Но ако го сравним със Суй Уен Ти, ясно е, че китайският император трябва да бъде по-важният от двамата. Обединението на Китай, което е негово дело, е дълготрайно явление, докато обединяването на Западна Европа при Карл не е просъществувало и едно поколение.
Въпреки че значението на Карл Велики донякъде се преувеличава от европейците, неговото краткотрайно влияние несъмнено е голямо. Той унищожава двете държави на ломбардите и аверите и покорява Саксония. Във войните му загиват много хора. Положителното при неговото господство е културният подем (който обаче приключва веднага след смъртта му)

Управлението на Карл Велики оставя и някои трайни следи

Векове наред след него германските императори са ангажирани в безплодна борба за контрола върху Италия. Ако нямаха примера на Карл Велики, те вероятно нямаше да обръщат такова внимание на Италия, а щяха да положат повече усилия да се разширят на север или на изток. Вярно е, че Свещената Римска империя, която започва от Карл, можа да просъществува до началото на XIX век. Обаче през по-голямата част от това време действителната власт на Свещения римски император бе слаба, а ефективната власт в Германия бе разделена между безброй държавици.
Най-важното постижение на Карл е може би покоряването на Саксония, с което този важен район влезе в талвега на европейската цивилизация. Успехът му може да се сравни с покоряването на Галия от Юлий Цезар, макар и да не е толкова значителен, защото Саксония е доста по-малък район.