Кокошка
Кокошката и петелът спадат към кокошевите птици, от които в нашата природа се срещат няколко представители: глухар, лещарка, фазан (в горите) и яребица, кеклик, пъдпъдък (в полята). Но нито един от тези видове не е техен прародител. В непроходимите гори на Югоизточна Азия и до днес живеят 3–4 вида големи, колкото гълъб диви кокошки, които са най-близките им роднини. Домашната кокошка е подвид средноголяма птица от семейство Фазанови.
Особено подобен на нашите петли е банкивският петел, който живее в индийските джунгли. Разбира се, този див петел и кокошката му летят много добре. Привечер те кацат по дърветата и нощуват по тях. При зазоряване слизат на земята да си търсят храна.
Опитомяването на кокошките навярно е станало още преди 5–6 хиляди години. Отначало те се отглеждали като свещени птици и убиването им било строго забранено.
Днес са познати над 200 породи домашни кокошки
Днес са познати над 200 породи домашни кокошки. Дребните кокошчици джинки и бантамки са истински джуджета — те тежат само по 0,5 кг. Много красиви са едрите качулати породи кокошка с папулка като калпаче на главата. Петлите от породата феникс и йокохама имат опашки, дълги до 5–6 м.
Особено важни за нас са ценните стопански качества на тези домашни птици. Тромавите едри кокошки и петли от породата корнишон не снасят много яйца (годишно по 100–150), но затова пък тежат по 5–5,5 кг. Най-добри носачки са кокошките от породата легхорн — годишно те снасят по 250 яйца, а някои рекордьорки — и по 360 яйца.
По-важни са кокошките от смесен „месно-яйчен“ тип — те снасят към 200 яйца и тежат към 3 кг. Такива са непрекъснато подобряваните червена старозагорска и черна шуменска кокошка. Стара балканска порода кокошка е голошийката — без пера на шията, която е и добра носачка, и издръжлива на студ и на лоши условия.
При бройлерното отглеждане на кокошки и пилета тяхното хранене става бързо и икономично, а и много от процесите, с които са били заети работниците-птицегледачи, днес са напълно автоматизирани.
