Коноп

Как дивият коноп е станал културно растение? Някои растения сами са привлекли вниманието на хората. Едно от тях е и конопът. Могло ли е да остане незабелязано от човека високото му стройно стъбло с едри длановидни листа, което и най-силната буря не може да прекърши, макар и да го превива до земята? А силната упойваща миризма, която конопът излъчва в слънчево тихо време? Пък и той като копривата обича да се заселва все около хората. Затова не е чудно, че те започнали да го отглеждат още в древни времена. За тях не останали скрити нито богатите му на масло семена, нито влакната, които се отделят от стъблото му и от които могат да се усукват конци и върви. Най-рано започнали да го отглеждат скитите, които населявали земите около устието на река Волга и Азовско море.

Вярно е, че днес никой не би облякъл конопена риза и не би се завил с кълчищна черга. Конопеното влакно е грубо. Но когато е необходим здрав материал, който да не гние при често мокрене, например за рибарски мрежи, брезенти, корабни платна и въжета, за чували и други опаковки, винаги се предпочитат конопените влакна. Затова и сега в много страни конопът се отглежда върху големи площи.

У нас конопът може да вирее навсякъде. Но най-големи площи с него се засяват край река Дунав, в Дунавската равнина, Варненско, Бургаско, Пазарджишко и на други места.

Много хилядолетия вече се отглежда и използува конопът. Той доста се е променил, но е запазил напълно характерните белези на дивите си родители. Като тях и той е двудомно растение. Във всеки посев има мъжки и женски екземпляри. Мъжките са по-високи, по-стройни, с по-тънки стъбла и по-рано узряват. Женските са по-къси и по-дебели, по-дълго зреят и влакното, което се получава от тях, е по-некачествено. Но те раждат семена, богати на масло, което се използува за приготвяне на безири, лакове и блажни бои, за меки сапуни.