Къпина
У нас растат 19 вида къпини. Едни са с полегнали и влачещи се клони, а други — с изправено стъбло. Но най-разпространена е обикновената къпина. Нея ще откриете покрай пътищата, слоговете, край реките и потоците по не много високите места — в долната лесорастителна зона. Има три разновидности — с разпръснати, твърди, закривени шипчета и власинки по стъблото; с голи стъбла и силно изрязани листа; с дребни, набръчкани листа, отдолу окосмени, а по стъблото с малко на брой и дребни шипове.
Обикновената къпина е бодлив храст. Клоните и са червено-кафяви. Листата и са нечифтоперести — състоят се от 3 до 5 назъбени листчета, събрани на една дръжчица. Всяко листче отгоре е гладко, а отдолу има нежни власинки, но по главния нерв и по дръжчицата има бодлици.
Коренът се разпростира дълбоко и широко в почвата, така че при поройни дъждове къпината предпазва от разрушаване бреговете и слоговете.
През май, та чак до август, след разлистването, можете да видите и белите, събрани в метлички цветове. Всяко цветче се състои от петлистна чашка, петлистно венче и много тичинки.
Плодовете на къпината
От края на юли до края на октомври зреят и плодовете (къпините). Всяко плодче се състои от 20 до 30 зрънца, събрани на куха основа. Отделното зрънце представлява малка костилка със сочна обвивка. Плодовете имат яйцевидна форма. Отначало са зелени, а като узреят придобиват блестящ черен цвят. На вкус са сладникаво-кисели. У нас годишно се събират около 1000 тона къпини.
Къпините се берат при хубаво слънчево време, след росата, защото иначе плесенясват. Един берач може да събере за един ден до 20 ке къпини. Плодовете съдържат много полезни вещества; захари, органични киселини, пектин, минерални соли, витамини и др. Затова от тях се приготовляват много хранителни продукти — сладка, конфитюри, мармелади, желета, сиропи, вина, сокове и др. Корените, листата и плодовете се използуват за лечебни цели при най-различни болести.
