Къртица
Дребното бозайниче къртица има дължина около 15 см, а късата и опашчица достига 2 см. Още на пръв поглед се вижда, че тя много се различава от другите ходещи и бягащи бозайници. Носът и е удължен като рило, краката и са плоски и разширени като лопати, а козината и е като лъскаво кадифе със сребрист отблясък. Очичките на къртицата са съвсем малки, почти колкото главичката на топлийка, а понякога са скрити и под кожата и. Всъщност те почти не и трябват. Къртицата живее почти винаги под земята, в царството на вечния мрак.
Къртицата обича да живее в места, където почвите са по-меки и влажни, напр. край реките, в широколистните влажни гори, парковете и градините. Тя рие пръстта, за да си търси храна — личинки на разни насекоми и дъждовни червеи. От време на време изрива пръст на повърхността, където се намират нейните изходи. Тези купчинки прясно изрината черна пръст наричаме къртичина. С това тя допринася за разрохкването и наторяването на пръстта. Ако почвата е мека и горска, къртицата рядко рие по-надълбоко от 2 до 5 см дълбочина. Но ако това са по-сухи припечни места, с втвърдена почва, тя копае много по-надълбоко — от 20 до 50 см под повърхността на земята.
Къртицата има много добър апетит
Къртицата има много добър апетит — тя е така лакома, че изяжда наведнъж един след друг до двадесетина дъждовни червеи. След това се свива на кълбо и спи.
През пролетта женската ражда от 3 до 9 малки, слепи и голички къртичета, които скоро се обличат с черна кадифена козинка и проглеждат. Те писукат и цвърчат като пиленца. Лакомо бозаят от майчиното млекце. На едномесечна възраст стават самостоятелни. Напускат своя подземен дом и се разпиляват да търсят други райони, за да се разселят там. Затова в някоя лятна утрин можем да видим къртици да се движат, макар и неумело, по росните ливади.
Къртицата се храни с вредните личинки на насекомите, които гризат корените на дърветата и другите растения. Преорава и земята. Тя не яде растителна храна. Ползата, която ни донася, е много голяма.
