Леонард Ойлер

Научната дейност на Ойлер е просто невероятна. Написал е трийсет и два пълноценни труда, някои от които в повече от един том, и много стотици оригинални статии в областта на математиката и точните науки. Събраните му научни произведения обхващат повече от седемдесет тома! Ойлеровият гений е обогатил почти всеки дял от чистата и приложната математика, а приносът му в математическата физика намира безкрай приложения.

Ойлер особено го бива да демонстрира как общите механични закони, формулирани предишното столетие от Исак Нютон, могат да бъдат отнесени към някои често срещани физични ситуации. Например, като прилага законите на Нютон към движението на течностите, Ойлер успява да разработи равенства, свързани с хидродинамиката. По същия начин, като анализира внимателно евентуалното движение на твърдото тяло и прилага принципите на Нютон, той извежда цял ред уравнения, които напълно определят движението на твърдото тяло. На практика, разбира се, няма материално тяло, което да е абсолютно твърдо. Но Ойлер дава важен принос и към теорията за еластичността, която определя как твърдите тела се видоизменят при прилагането на външни сили.

Ойлер използва дарбите си за математически анализ на астрономически задачи, и по-конкретно на въпроса как Слънцето, Земята и Луната се движат при взаимното си гравитационно притегляне. Това ще е задача и на XXI век, защото още не е решена напълно. Между другото, Ойлер е единственият голям учен от XVIII век, който подкрепя (оказва се — правилно) вълновата теория за светлината.

Ойлер е роден в 1707 г. в Базел. Приемат го в университета в 1720 г., когато е едва на тринайсет години. Отначало следва богословие, но скоро става студент по математика. На седемнайсет години получава магистърска степен от Базелския университет. На двайсет получава покана от руската царица Екатерина I да стане член на Петербургската академия на науките. На двайсет и три години вече е професор по физика там. На двайсет и шест става приемник на прочутия математик Даниел Бернули в катедрата по математика. Две години по-късно ослепява с едното око, но въпреки това продължава да работи много усилено и написва дълга поредица превъзходни статии.