Мечка
Из гъстите и трудно достъпни гори на нашите планини живее най-едрият хищник у нас — мечката. Леговището си тя прави в хралупите или между скалите. Покрита е с гъста груба сивокафява козина, която я предпазва от студа. Според сезона и мястото, където живее, цветът на козината й може да добие по-тъмен или по-светъл до жълтеникав оттенък. Опашката й е много къса и се губи в козината. Има силни крака, но е тежка (до 600 кг) затова ходи бавно и тромаво. Стъпва на целите си ходила, които са голи и имат здрави, дълги и закривени нокти. Те и помагат да се катери по дърветата и скалите, да се отбранява и напада. Задните й крака са по-дълги от предните, може да се изправи на тях. Обича да се къпе в бистрите планински потоци и може да плува.
Мечката живее до 50 години
Мечката живее до 50 години. Тя е много силно животно. Има добро зрение, слух и обоняние. През януари или февруари женската мечка ражда до три слепи мечета. Те са малки колкото котенца и бозаят от майка си. Проглеждат след един месец. Кърми ги около 100 дена. Мечката е добра майка, грижи се за рожбите си и по това време е много свирепа и опасна. При други случаи бяга от човека. Грижи се за мечетата до 2 години. Те са игриви и мили.
Зъбите й са приспособени за всякаква храна. Кучешките и зъби са големи и остри, с кътниците може да троши кости, а резците й помагат да пасе трева. Обикновено се храни с горски плодове — малини, къпини, круши и гъби. Яде също царевица и овес, обича меда. Умее да лови риба. Понякога свиква да се храни с месо и тогава се нарича стръвница. Тя хваща жертвите си и ги носи с предните лапи на скрито място, където ги изяжда. Най-напред изпива кръвта им, нахранва се добре, а остатъка заравя в земята или затрупва с шума.
Мечката излиза за храна привечер. Ако зимата е много студена, прибира се в бърлогата и заспива зимен сън.
В миналото мечката е била преследвана и убивана като вреден дивеч. Сега обаче броят на мечките в нашата страна е силно намалял, затова ловът им е забранен. Разрешава се убиването само на мечките — стръвници.
