Овца
Ако не отглеждаше памук и ако не беше опитомило овцата, човечеството здравата би мръднало. В наше време на земята се отглеждат около 1 милиард овце (или средно на всеки трима души по една овца), от които ежегодно се остригва към 2,5 милиарда кг непрана вълна. Да не говорим за гъстото и вкусно овче мляко, от което се приготовляват кашкавал и овче сирене. Като прибавим и агнешкото и овчето месо за ядене, вижда се колко много блага получаваме от овцете.
Родината на домашните овце са азиатските, европейските и американските планини. Разни диви видове, нейни сродници, и досега живеят по скалистите чукари на средиземноморските острови: муфлонът — в Кипър, Сардиния и Корейка, архарът — в Средна Азия, дебелорогият див, или снежен овен — в Канада и пр.
Днес овчите породи са около 150 и се отличават много както по ръста си, така и по млечността, вълната и пр. Една от най-старите породи домашни овце е цигайската овца. У нас от нея са били получени разни нашенски овце: медночервена шуменска, черноглава плевенска, добруджанска бяла и карнобатска дългорунна.
Много известни са руските каракулски овце. Техните агънца имат красива кожа, понеже вълната им е завита на ситни охлювчета. Кожата на каракулските агънца се използува за направата на скъпи астраганени палта, калпаци и яки. Много се ценят и вълнодайните мериносови овце.
Продукция при овцете
Докато дребните каракачански овни дават към 4–5 кг вълна, а овцете — само 1,5–3,5 кг, много по-едрите мериносови овце дават по 10–12 кг. Колко много плат може да се изтъче от нея!
Има и месни породи овце, които се отглеждат заради месото им. Теглото на една такава овца може да достигне до 129 кг, а на овена — до 147 кг.
Нашите овце дават малко мляко (от 50 до 120 л годишно), защото са дребни. Много млечна е фригийската порода — годишно тя дава около 500 л прясно мляко, и то с висока масленост. Рекордът принадлежи на една овца, от която за един млечен сезон издоили 1283 л мляко.
Овцете живеят до 10–12 години. Те ежегодно раждат по 1–2 агънца, а някои породи — по 2–3.
