Орех
Дървото орех е най-голямото от всички наши плодни дървета. Той е истински великан сред тях — стига до 20–25, че дори и до 35 м височина. Стъблото му е мощно, дебело повече от 1 м, и носи огромна разперена корона. Листата му са красиви, едри, понякога дълги до 75 см. Те са сложни — всеки лист има от 5 до 11 отделни едри листчета, от които връхното е най-голямо.
Напролет клоните на ореха не се покриват с красиви цветове, както другите плодни дървета, и пчели около тях не кръжат. Но орехът също цъфти. Неговите цветове са разделени на мъжки и женски. Мъжките цветове са събрани в едри увиснали реси, а женските са разположени на групички по 2 до 4 или единично по върховете на най-младите клонки и отдалеч изобщо не се виждат. От тях, след като се опрашат от прашеца на мъжките цветове, се раждат плодовете на ореха.
Орехът доживява дълбока старост. За него се казва, че е достигнал преклонна възраст едва когато стане над 300–400 години. През цялото това време той расте и плодоноси.
У ореха всичко е ценно
У ореха всичко е ценно. Нищо от него не пропада напразно. Листата му са лековити: Кой още като бебе не е къпан във вода с накиснати в нея орехови листа против рахит? С ореховите листа се лекуват различни тежки кожни заболявания. Лековити са и корените му. Много полезна е и дървесината на ореха. От нея се приготвят най-хубавите и трайни мебели.
Но орехът е преди всичко ценно плодно дърво. Ядките на неговите плодове съдържат голямо количество масло. Достатъчно е човек да изяде само 100 г ядки, за да си осигури необходимата денонощна дажба мазнини. В ядките има още белтъчини и въглехидрати, които повишават хранителната им стойност. Те съдържат също витамини и минерални соли. Така че орехите са отлична храна за човека.
Орехът и сега се среща като диво дърво в Азия и на Балканския полуостров. Той бил опитомен преди много хилядолетия и превърнат в полезно плодно дърво. Къде е станало това за пръв път обаче не се знае точно.
У нас сега се отглеждат много сортове орехи, които не се срещат другаде. Прочути са орехите от сортовете Дряновски, Джиновски, Шейново, Преславски, Сливенски, Силистренски, Перущенски, Старозагорски.
