Прилеп
Някои от вас сигурно си мислят, че щом лети, прилепът е птица. А той е бозайник, по-право бозайниче, тъй като повечето видове нашенски прилепи са големи колкото мишка. Предните му два крака са удължени и на трите пръста е опъната летателна ципа. Това са „крилете“ на прилепа, с помощта на които той лети. През деня прилепите почиват скрити в пещери, хралупи или по таваните на изоставени сгради. След залез слънце те излизат на лов. Всеки прилеп се храни с разни летящи насекоми – мухи, комари, бръмбари и нощни пеперуди. Преследват ги във въздуха, настигат ги с разтворени зинали уста и ги улавят.
Очите на прилепа са малки, но затова пък слухът му е превъзходен. При летенето си прилепът издава последователно чести звуци (много от тях не могат да се чуят от нашия слух). Когато тези звукови вълни достигнат до преграда, те се отразяват от нея и се връщат обратно. Прилепът ги възприема. Така узнава, че пред него има препятствие и го заобикаля. Този „жив радар“ помага на прилепите да откриват летящи насекоми и да ги улавят.
Както всички бозайници, така и женският прилеп ражда 1, рядко 2 малки прилепчета. Те са здраво закрепени за гърдите на майка си и лакомо бозаят мляко от гърдите й. Докато са малки, тя лети с тях във въздуха.
Почиващият прилеп е обвесен с главата надолу, като се за-качва с ноктите на задните си крака за грапавини и издатини на стените. Зимно време се обвива с летателната ципа на крилото си като с шал и спи зимен сън. Тогава прилепът става съвсем неподвижен, изпада във вцепенение. Телесната му температура силно спада, дишането и сърцебиенето му намаляват. Напролет прилепът се събужда и отново тръгва да лови насекоми.
Прилепите са полезни бозайници, понеже се хранят с много вредни насекоми. Привечер те излитат от своите убежища, за да сменят дневните насекомоядни птици, които пък тогава се прибират да нощуват. Затова прилепите не трябва да се безпокоят, а да се пазят.
