Пуйка
Тази доста едра домашна птица, векове наред е била непозната за древните народи от Азия, Африка и Европа. Тя произлиза от дивата пуйка, която и досега живее свободно на ята в широколистните гори на Америка. Когато мореплавателите на Христофор Колумб видели домашните пуйки на местните индианци, останали много учудени. Своето първо презокеанско пътуване пуйките извършили през 1523 г. Скоро и в Европа започнали да ги отглеждат като домашни птици. Преди около 3 века те дошли и на Балканския полуостров.
И до днес домашните пуйки не се отличават много от своите живеещи на свобода диви посестрими. Някои от едрите породи пуйки достигат на тегло до 15 кг и повече. Различават се и по цвят — бели, кремави, червеникави, черни с метален блясък, сребристосиви и пъстри. Яйцата на пуйката са много едри — по 80 г. Обикновената безпородна пуйка снася годишно само по 25–50 яйца. Но има добри носачки, които снасят по 100–120 яйца.
Женските пуйки са добри майки
Малките пуйчета се отглеждат доста трудно. Те са по-взискателни към храната, боят се от студа, не понасят влагата на пролетната трева и дъждовното време, лесно се простудяват и разболяват. Затова грижите за отглеждането им са много големи. Женската пуйка е добра майка. Мъти и кокоши яйца и домашните пилета, които излюпва, отглежда ги като свои храненици. Пуякът, който е по-едър от женската, не полага много грижи за семейството си. Той обича да се перчи с красотата и чара си.
Днес и пуйките вече се отглеждат в модерни, големи и хигиенични птичарници. При правилно подбрана хранителна дажба те достигат добро тегло. В скоро време може би ще се произвеждат и бройлерни пуйки.
