Пъстърва
Из кристалните боди на планинските езера и потоци често може да чуете плясъка на балканската пъстърва, която се мята на повърхността, за да улови във въздуха водно бръмбърче, пеперудка или някое насекомо. След миг тя се извива и плиснала та вълна я скрива от погледа ни. Гъвкавото тяло на пъстървата е белязано с червени точици, заобиколени от бели или сини пръстенчета, сплеснато е и покрито с дребни люспици.
У нас се срещат три вида пъстърва: балканска, дъгова и сивен. Дъговата пъстърва се отличава от балканската по това, че й липсват червените петна, но има ивици от двете страни на тялото си, които са обагрени с цветовете на небесната дъга. Оттук произлиза и името й. Балканската пъстърва в повечето случаи е маслиненозеленикава, а отстрани е бяла до златиста. Общият цвят на тялото на пъстървата е в зависимост от средата, в която живее.
Сивенът прилича на балканската пъстърва, но живее в по-студените води. Гърбът му е маслиненозелен с тъмни ивици и петна. Мъжкият има на корема червеникава надлъжна ивица.
Пъстървата е много предпазлива, хищна риба
Пъстървата е много предпазлива, хищна риба. На дължина достига понякога дори до половин метър. Теглото й обикновено е около 250 г. Тя живее до 10 години.
Есен (октомври-ноември) пъстървите се насочват нагоре срещу течението на реките и потоците. Там женските подбират подходящо място, очистват дъното с удари на опашката, изравят трапчинки, подобни на голямо гнездо и заравят с пясък и камъчета оплодения хайвер (от 500 до 2500 яйчица). В продължение на около половин месец женската пази хайвера от други пъстърви. В зависимост от температурата на водата малките се излюпват за 60, та дори до 200 дни. през април-май. Половин месец след излюпването младите пъстърви се спускат по течението на реката.
Температурата на тялото на всяка пъстърва е с разлика не повече от 1°С от тази на водата. До появяването на първия лед тя живее на по-плитки места. Но когато времето застудее, рибите се насочват към по-дълбоките места. Там те постепенно изпадат в зимен сън. Често са принудени да зимуват с други видове риби, без да ги нападат.
