Славей
Той не е пъстра птичка, има едноцветна окраска. На ръст е малко по-едър от врабче, само че е по-дългокрак и по-строен, със заострена, а не тъпа човчица. Тя му служи много добре да разравя шумата и да улавя разни насекоми и техните личинки, с които се храни. Славеят отгоре е кафяв, а от долната страна на тялото е белезникав или светлосивкав. Опашката, която често размахва, има ръждив цвят.
Всички се радват, когато чуят песента на славея. Той се завръща през май и веднага си избира някое тихо кътче в парка, градината или гората. Обича да пее скрит и незабелязан от сутрин до залез слънце. През първите дни след пристигането си пее много често, дори и през деня. Ако друг мъжки славей се появи в неговия район, той с бързо летене го прогонва.
Женската си построява гнездо в някой храст между дърветата, до някой пън или пък в някоя вдлъбнатина на земята, стига да е скрита и зашумена с треви и клонки. Тя снася 4–5 сивозеленикави яйчица, които мъти търпеливо около 2 седмици. Малките славейчета се излюпват голи и слепи. В това време песента на славея секва. Бащата и майката са твърде заети с изхранването на ненаситните малчугани. След около 2 седмици малките вече започват да изпробват крилцата си. Те подхвърчат от клонче на клонче, слизат на земята и кълват гъсенички и буболечки и пак излитат по дърветата. Опитват и ароматните сладко-кисели горски плодове — ягоди, къпини, малини, боровинки и пр.
През втората половина на лятото и началото на есента славеите, и млади и стари, усилено се хранят, даже затлъстяват. Тлъстината им служи като резервно гориво за дългия и изтощителен полет до южните страни.
Славеят трудно понася плен и в клетка живее мъчно, тъгува за свободата си. Ето защо славеят не трябва да се лови. Не трябва и да се безпокои. Той иска само повече гъсти и зашумени храсти, особено близо до вода, където с удоволствие се заселва.
