Смърч

Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 55 м и дебело до 2 м. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Вековно смърчово дърво у нас има в местността „Шабаница“ край с. Триград, Смолянски окръг. Обиколката на дънера му е 4,10 м, а височината — 50 м. Най-високото смърчово дърво в Европа се намира в резервата „Парангалица“ в Рила, Благоевградско — 62 м.

Корените на смърча са разположени плитко и плоско под повърхността на почвата, затова при силни бури вятърът го поваля. Короната му прилича на боровата, само че клоните на смърча увисват чак до земята, а на бора долните клони изсъхват и опадат сами под влиянието на вятъра и снега.

Иглиците на смърча са гъсти и спираловидно наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 см. Ако ги прережем напречно, се виждат едно или две каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година, едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите и еловите са по-къси.

Смърчът цъфти през май-юни. Цветовете му са изправени, а след това шишарките увисват надолу. По това смърчовите дървета се отличават от еловите, на които неузрелите шишарки стърчат изправени по върховите клони. Семената узряват през октомври. Те са заострени и имат 4 пъти по-дълго крилце. То е с вдлъбнатина като лъжичка, в която е прикрепено семето. Плодоносните години се редуват през 7–8 години. Ако семето не се посее до 3–4 години, не може да поникне. Сее се на дълбочина 1,5 см в лехи и отгоре се покрива с пясък. Пониква за около 20–30 дни.

Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.