Томас Джеферсън- третият президент на Америка
Друг въпрос е до каква степен Томас Джеферсън е причина за приемането на федералния Закон за правата*?
[* Независимо от думата „закон“, това са всъщност първите десет поправки в конституцията на САЩ, които гарантират свободата на словото, свободата на събранията и т. н. — Б. пр.]
Той несъмнено е представител на хората, които настояват за подобен закон; всъщност е един от духовните им водачи. Но Джеферсън, който е извън страната от 1784 до 1789 г., просто не е в състояние да води борбата за него през съдбоносния период непосредствено след Конституционното събрание и Джеймс Мадисън е човекът, който изиграва главната роля, за да се приемат поправките от Конгреса. (Това става на 25 септември 1789 г., когато Джеферсън още не се е завърнал в САЩ.)
Може да се каже, че не официалната дейност на Джеферсън, а възгледите му са оказали най-силно въздействие в Съединените щати. Но пък е съмнително до каква степен неговите идеи наистина са възприемани от американския народ. Много хора, които
тачат името на Томас Джеферсън, поддържат напълно противоположни на неговите схващания. Например Джеферсън дълбоко вярва в нещо, което днес бихме нарекли „малко правителство“. Ето едно характерно изречение от неговата реч при встъпването му в длъжност: „…умно и скромно правителство, което ще възпрепятства хората да се нараняват един друг, но иначе ще ги остави свободни да определят сами своите стремежи към системна работа и подобрение…“ Възможно е Джеферсън да е прав, но през последните петдесет години изборите показват, че неговите думи не са убедили мнозинството от американското общество. И втори пример: Джеферсън решително се противопоставя на схващането, че последна дума при тълкуването на конституцията има Върховният съд, който може да обяви даден закон за неконституционен, въпреки че вече е приет от Конгреса. Такова схващане според него е в противоречие с принципите за демократично управление.
тачат името на Томас Джеферсън, поддържат напълно противоположни на неговите схващания. Например Джеферсън дълбоко вярва в нещо, което днес бихме нарекли „малко правителство“. Ето едно характерно изречение от неговата реч при встъпването му в длъжност: „…умно и скромно правителство, което ще възпрепятства хората да се нараняват един друг, но иначе ще ги остави свободни да определят сами своите стремежи към системна работа и подобрение…“ Възможно е Джеферсън да е прав, но през последните петдесет години изборите показват, че неговите думи не са убедили мнозинството от американското общество. И втори пример: Джеферсън решително се противопоставя на схващането, че последна дума при тълкуването на конституцията има Върховният съд, който може да обяви даден закон за неконституционен, въпреки че вече е приет от Конгреса. Такова схващане според него е в противоречие с принципите за демократично управление.Влиянието на Джеферсън в Америка
Предишният пасаж може би навежда на мисълта, че Томас Джеферсън няма кой знае какво влияние. Но прекомерното вторачване в подробностите, т. е. в дърветата, може понякога да ни попречи да видим гората. Ако отстъпим малко назад и се опитаме да видим жизнения път на Джеферсън като цяло, веднага ще разберем защо за него се казва, че е „най-бележитият радетел за човешка свобода“.
Трябва ли Томас Джеферсън да бъде класиран по-напред или по-назад от Джордж Вашингтон? Американската независимост и американските демократични институции са създадени със задружните усилия на хора на идеите и хора на действието. Макар и двата елемента да са съществени, смятаме, че, общо взето, идеите са по-важни. От страна на изпълнителната власт Джордж Вашингтон несъмнено е изиграл главната роля. Ала заслугата за идеите трябва да бъде разделена между много хора — американци като Джеферсън и Джеймс Мадисън и европейци като Джон Лок, Волтер и редица други. Ето защо Томас Джеферсън, независимо от големите му дарби и престиж, стои значително по-ниско по влияние от Джордж Вашингтон.
