Томас Джеферсън

Томас Джеферсън и приносът му към Съединените щати

Кой е

Томас Джеферсън и приносът му към Съединените щати

В 1784 г. Томас Джеферсън заминава за Франция с дипломатическа задача и скоро става посланик на мястото на Бенджамин Франклин. Заема този пост пет години, с други думи, отсъства от Съединените щати през времето, когато е съставена и приета конституцията на страната. Джеферсън е за приемането й, макар, подобно на много други, да е убеден, че тя трябва да включва Закон за правата.

5000 продукта от Knipex на склад
Джеферсън се завръща в Америка към края на 1789 г. и е назначен за държавен секретар — първия държавен секретар на САЩ. Скоро в кабинета възниква конфликт между него и Аликзандър Хамилтън, който по онова време е министър на финансите и чиито политически възгледи се различават от схващанията на Джеферсън. Поддръжниците на Хамилтън в края на краищата се обединяват и образуват Федералистката партия. Привържениците на Джеферсън също се обединяват и образуватТомас Джеферсън
Демократическо-републиканската партия, която по-късно ще се превърне в Демократическа партия.
В 1796 г. Джеферсън се кандидатира за президент на САЩ, но се класира втори — след Джон Адамс. Съгласно тогавашната конституция той става вицепрезидент. В 1800 г. се кандидатира отново и този път надделява над Адамс.

Като президент Джеферсън е умерен

Като президент Джеферсън е умерен и проявява търпимост към предишните си противници, с което създава ценен прецедент за Съединените щати.
Погледнато като дълготраен резултат, най-забележителното правителствено постижение по време на неговия мандат е купуването на Луизиана, с което горе-долу се удвоява територията на Съединените щати. Това е може би най-голямата мирна сделка за територия, откакто има история. Тя превръща Съединените щати във велика сила и е събитие с много далечни последици. Ако Томас Джеферсън беше единственият, допринесъл за купуването на Луизиана, щеше да е класиран значително по-напред сред най-влиятелните личности. Но водещият в тази сделка е френският владетел Наполеон Бонапарт. А ако някой американец има особена заслуга за купуването на Луизиана, това не е Джеферсън, а по-скоро американските посланици в Париж Робърт Ливингстън и Джеймс Монро, които, когато им се представя възможност за такава невероятна сделка, пренебрегват дадените им дипломатически инструкции и се договарят за присъединяването на огромната територия. (Заслужава да отбележим, че Джеферсън, който лично е написал надгробното си слово, не посочва сред заслугите си купуването на Луизиана.)
В 1804 г. Джеферсън е преизбран за президент. Но в 1808 г. предпочита да не се кандидатира за трети мандат, с което утвърждава създадената от Джордж Вашингтон практика. Джеферсън се оттегля в 1809 г. и единствената му държавническа дейност след това е свързана с основаването на Вирджинския университет, регистриран в 1819 г. Той най-после вижда осъществена част от образователната програма, която е предложил на вирджинските законодатели преди четирийсет и три години. Джеферсън умира на 4 юли 1826 г., на петдесетгодишнината от Декларацията за независимостта, оставяйки спомена за един пълноценен и ползотворен живот.