Уилям Харви
1578 — 1657
Уилям Харви, великият английски медик, открил кръвообращението и сърдечната дейност, е роден в 1578 г. в град Фоукстоун, Англия. Знаменитата му книга „Анатомичен трактат за движението на сърцето и кръвта у животните“, излязла в 1628 г., с право е наречена най-забележителното произведение в цялата история на физиологията. Всъщност тя е отправната точка на съвременната физиология. Нейното първостепенно значение се крие не в непосредственото й приложение. То е в основната представа, която дава за дейността на човешкото тяло.
За нас, днешните хора, кръвообращението е даденост, нещо, което се разбира от само себе си, така че теорията на Харви изглежда напълно естествена. Но това, което ни се струва съвсем просто и ясно, не е било толкова очевидно за някогашните учени. Навремето видни биолози са застъпвали такива възгледи: а) храната се превръща в кръв в сърцето; б) сърцето бие кръвта (както се бие масло); в) артериите са пълни с въздух; г) сърцето произвежда „жизнени спиртове“; д) и във вените, и в артериите кръвта се движи на приливи и отливи и понякога стига до сърцето, а понякога не.
Гален, най-великият медик на античния свят, човек, който лично е правил много дисекции и се е занимавал със сърцето и кръвоносните съдове, дори не е подозирал, че съществува кръвообращение. Нито пък Аристотел, въпреки големия му интерес
към биологията. Дори след като книгата на Харви е публикувана, много медици не приемат идеята му, че кръвта в човешкото тяло постоянно се преобръща в затворената система на кръвоносните съдове, като сърцето е двигателят на нейното движение.
Харви стига до идеята за кръвообращението чрез проста аритметична сметка
Харви стига до идеята за кръвообращението чрез проста аритметична сметка. Той изчислява, че количеството кръв, което сърцето изхвърля при всеки свой удар, е около две унции. Тъй като то прави към 72 удара в минута, простото умножение води до извода, че всеки час сърцето изхвърля в аортата около 540 паунда* кръв. Но това далеч надхвърля средното тегло на човека, а още повече — количеството кръв в човешкото тяло.
[* По нашата мерна система това прави 250 кг. — Б. пр.]
За Харви става очевидно, че една и съща кръв постоянно се рециклира през сърцето. Стигнал до тази хипотеза, в течение на девет години Харви прави експерименти и извършва внимателни наблюдения, за да определи детайлите на кръвообращението.
В книгата си той недвусмислено заявява, че през артериите кръвта излиза от сърцето, а през вените се връща в него. Понеже не разполага с микроскоп, Харви не е в състояние да види капилярите, миниатюрните кръвоносни съдове, които пренасят кръвта от най-малките артерии до вените, но правилно се досеща за тяхното съществуване. (Капилярите са открити от италианския биолог Малпиги няколко години след смъртта на Харви.)
