Уилям Харви- откривателят на кръвообращението
Уилям Харви пише също, че работата на сърцето е да вкарва кръв в артериите. По този и по-всички останали главни въпроси теорията на Харви е по същество правилна. Освен това той представя обилни експериментални доказателства и добре обмислени доводи в подкрепа на теорията си. Въпреки че отначало е посрещната със силен отпор, към края на живота му тя е вече общоприета.
Харви работи и върху ембриологията и макар постиженията му в тази насока да не могат да се сравнят с откриването на кръвообращението, те също заслужават внимание. Той е опитен наблюдател и с книгата си „За размножаването на животните“, излязла в 1651 г., поставя началото на съвременните изследвания в ембриологията. Подобно на Аристотел, от чиито възгледи е
силно повлиян, Харви отхвърля теорията за преформизма — хипотезата, че дори в най-ранния си стадий зародишът има същото устройство като животното, само че в много по-малки размери. Харви застъпва правилното гледище, че крайният продукт на зародиша се развива постепенно.
силно повлиян, Харви отхвърля теорията за преформизма — хипотезата, че дори в най-ранния си стадий зародишът има същото устройство като животното, само че в много по-малки размери. Харви застъпва правилното гледище, че крайният продукт на зародиша се развива постепенно.Харви има дълъг, интересен и благополучен живот
Харви има дълъг, интересен и благополучен живот. Като юноша се учи в колеж към Кеймбриджкия университет. В 1600 г. заминава за Италия, за да следва медицина в университета на Падуа, по онова време може би най-добрата медицинска школа в света. (Галилей е професор там по същото време, но не е известно двамата да са се срещали някога.) В 1602 г. Харви получава докторска степен Падуа. След това се завръща в Англия, където има дълга и успешна кариера като лекар. Между пациентите му са двама английски крале (Джеймс I и Чарлз II), както и известният философ Франсиз Бейкън. Харви преподава анатомия в Медицинския колеж в Лондон и веднъж дори е избран за президент на колежа, но отказва да приеме тази длъжност. Извън частната си практика той дълги години е главен лекар на лондонската болница „Свети Вартоломей“. Когато в 1628 г. излиза книгата му за кръвообращението, той се прочува в цяла Европа. Женен е, но няма деца. Умира в 1657 г. в Лондон на седемдесет и девет години.
