Фазан
В широколистните гори, обикновено край реките и из храсталацте и шубраците, в близост до нивите и ливадите, се среща една много красива и едра птица — фазанът. У нас от незапомнени времена постоянно живеят колхидският, пръстенчатият и монголският фазан. Напоследък грижите на ловните стопанства стават все по-големи за непрекъснатото им увеличаване. Тяхната красота е пословична. Може би народът е имал фазаните предвид, когато е измислил в приказките, че е живяла на земята „жар-птица“.
На тегло фазанът достига до 1,5 кг. Женската е малко по-дребна. Опашката му е красива, дълга, заострена, жълтозеленикава. Сутрин и привечер той излиза за храна, която се състои от насекоми, червеи, охлюви, личинки, гущери, мишки и др. Обича да ходи по земята. Често кълве колорадския бръмбар, който напада картофите и така помага на селските стопани. Излита само когато е принуден. Гнездото си прави на земята. Снася десетина яйца, които мъти 25 дни. Есен фазаните се събират на ята.
По-невзискателен към средата, в която живее, е монголският фазан, но у нас той се развъжда по-рядко. Монголският прилича на колхидския фазан, а колхидският и пръстенчатият се отличават по това, че на шията на пръстенчатия има един бял пръстен, а и оперението му е по-светло.
И трите вида фазани са красиви и полезни ловни птици. Месото им се смята за деликатес. В Европа се срещат и други видове фазан — пъстър, тъмнозелен фазан и др. На краката си фазаните имат шипове, както при петлите и кокошките. По големината на тези шипове може да се съди за възрастта на фазана. При едногодишните фазани те са тъпи и меки, при двегодишните стават твърди, а при тригодишните са дълги около 2 см и на върха са заострени.
Кучетата, котките, лисиците, таралежите и други някои животни обичат да ядат яйцата и пиленцата на фазаните, а хищните птици като соколите и ястребите нападат и възрастните фазани. Затова за успешното развъждане на фазаните трябва да се създават подходящи места с убежища за тях.
